Решение № 8751 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2013 г.

Решение № 8751 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Северен централен район, срещу решение № 9/13.03.2013 г., постановено по адм. д. № 46/2013 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-СЦР-01/09.01.2013 г. на н-к РДНСК, Северен централен район. Ответникът "Булгаз 12" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, респ. за неоснователност. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Булгаз 12" ООД, Заповед № ДК-02-СЦР-01/09.01.2013 г. на н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "подземен резервоар за газ пропан-бутан с обем 10 м3 и автоматична везна за зареждане на бутилки до 5 dm3", находящ се в УПИ ХХV-2004, кв. 430 по плана на гр. Русе. За да постанови решението си съдът приел, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ нито пък за ремонт на съоръжение на техническата инфраструктура, поради което не е налице незаконен строеж за премахване и заповедта незаконосъобразна. Касационната жалба е процесуално допустима, с оглед твърдяното от касационния жалбоподател, както в оспорената пред съда заповед и констативния акт, въз основа на която е издадена, така и в касационната жалба, че се касае за извършен строеж първа категория. Решението е правилно. В конкретния случай е установено безспорно, че "Булгаз 12" ООД е наел газстанция, която е била изградена с необходимите строителни книжа, както и е била въведена в експлоатация по съответния ред. Подмяната на част от тази станция с поставяне на нов резервоар и прилежащата везна за зареждане на бутилки с газ, правилно е прието от съда, че не представлява самостоятелен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ като техническа инфраструктура, нито пък основен ремонт на същия, за които да се изискват строителни книжа. След като посоченият обект в заповедта не представлява самостоятелен строеж или основен ремонт на същия, при правилно прилагане за материалния закон и обосновано съдът е приел, че не е налице незаконен строеж, за който се изискват строителни книжа и който да бъде премахнат. В случая процесната заповед се явява без предмет, поради което правилно е приета за незаконосъобразна. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е извел кореспондиращи на тях правни изводи, поради което не се установяват твърдяните касационни основания за отмяната му. Не се установяват и твърдяните допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят изцяло направените разноски по делото, които са поискани своевременно, доказани са в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, както и не е направено възражение за прекомерност. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК