Решение № 15333 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2009 г.

Решение № 15333 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7637/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 18.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3465/2006 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-в състав, е отхвърлил жалбата на "Метарекс" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Симеон Дамянов Дамянов, срещу ревизионен акт № 53/21.04.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, офис "Витоша", мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Д"ОУИ" - гр. София и е осъдел жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 1 453,00 лв. разноски по делото. . Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Метарекс" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Симеон Дамянов Дамянов, чрез пълномощника адв- Александра Петрова Атанасова. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата му и отмени обжалвания РА, като признае на дружеството право на данъчен кредит. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Метарекс" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Симеон Дамянов Дамянов, срещу ревизионен акт № 53/21.04.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, офис "Витоша", мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Д"ОУ - гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Принт експрес" - ЕООД и "Бос компютърс" - ЕООД. Съдът е описал много подробно в мотивите на решението фактическите констатации на органа по приходите по време на ревизията, правните му основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. След това градският съд е дал тълкуване на разпоредбите от закона, които регламентират възникването на правото на данъчен кредит, респективно тези, които регламентират хипотезите, възпрепятстващи възникването му, след което е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя. Същите са обсъдени твърде подробно в реда на излагането им и са изложени съответни мотиви защо съдът намира същите като неоснователни. Направен е краен извод за неоснователност на жалбата. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане в жалбата. Първото оплакване на касатора е относно това, че неправилно градският съд е приел, че обжалвания РА има свои мотиви, след като от данните по делото е видно, че такива мотиви липсват, а като мотиви на същия служат констатациите, изложени в ревизионния доклад. Направеното оплакване на касатора е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК поставя изискване ревизионният акт да притежава мотиви за издаването му, а в случая процесният РА не притежава такива, а препраща към ревизионния доклад. В съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. Поради това не може да бъде прието, че на това основание решението на градския съд се явява неправилно. Второто оплакване, което се поддържа от касатора е относно това, че неправилно градският съд е отхвърлил възражението му за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) предвид съставените протоколи по време на ревизията за не намиране на деклариран данъчен адрес на двамата доставчици "Принт експрес" и "Бос компютърс". Твърди се още, че съдът не е съобразил представените от двамата доставчици доказателства още по време на ревизията, което изключва прилагането на горната разпоредба. Направеното оплакване е неоснователно. Предвид направено възражение в тази насока, градският съд е изложил много подробни мотиви защо приема, че съставените по време на ревизията протоколи от насрещни проверки на доставчиците отговарят на изискванията на ДОПК. Същите са логически издържани и в съответствие с разпоредбата на чл. 50 от ДОПК. Сочените от жалбоподателя като представени от двамата доставчици доказателства не са обсъдени в издадения ревизионен акт, но те явно са недостатъчни както да опровергаят наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), така и да докажат наличието на условия за възникване на право на данъчен кредит. Не може да бъде възприето за основателно и оплакването, че съдът е приравнил невъзможността от откриване на доставчиците на деклариран данъчен адрес на невъзможност на установяване на начисляване на данъка от доставчиците. От мотивите на съдебния акт е видно, че първоинстанционният съд приема, че не съществува пречка в съдебното производство чрез допустими доказателствени средства да се докаже както начисляването на данъка от доставчика, като едно от условията за възникване на право на данъчен кредит, така и наличието на останалите законови условия, като по-голямата част от усилията на съда са били именно в тази насока - обсъждане на доводите и доказателствата на жалбоподателя относно начисляване на данъка. Затова не е вярно твърдението, че не намирането на доставчика на адрес е приравнено от първоинстанционния съд на невъзможност на доказване на начисляване на данъка. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно това, че въпреки положените от негова страна усилия за доказване на твърденията му за начисляване на данъка и другите законови условия за възникване на правото на данъчен кредит, то градският съд е отхвърлил жалбата му. Както бе вече посочено, първоинстанционният съд е дал много подробно тълкуване на правната уредба, касаеща спорните въпроси, обсъдил е всички ангажирани от жалбоподателя доказателства, след което е направил съпоставка между приложимата правна норма и установените факти по делото. Изводите му в тази насока са правилни, логически обосновани на фактите по делото и закона. Съдът е изложил подробни мотиви защо не възприема заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, които се споделят напълно от настоящата инстанция. При проверката вещото лице не е открило доставчиците на деклариран данъчен адрес, констатациите му се градят върху писмени доказателства, които нямат подпис на лице, което е надлежно упълномощено и може да отговаря за достоверността на информацията, която носят, липсват доказателства относно това, че посочената в заключението счетоводна къща действително е била натоварена да води счетоводството на доставчиците и прочие, които обстоятелства сами по себе си са достатъчно основания за невъзприемане на заключението на експерта. Правилни и обосновани са и изводите на градския съд, свързани с представените като доказателства данъчно-ревизионни актове, съставени на двамата доставчици. Освен тях само следва да бъде допълнено, че ревизиите и по двата акта са извършени по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), тъй като от страна на ревизираните дружества не са представени съответните счетоводни документи, свързани с определяне на данъчните им задължения. Това само по себе си е допълнително основание към изложеното от първоинстанционния съд, че не може да се направи сигурна и категорична връзка между представените ДРА на доставчиците и начисляването на данъка по процесните фактури, респективно за реалност на процесните доставки. Що се касае до оплакването, че съдът не е бил указал на страната, че представените доказателства са недостатъчни за установяването на тази връзка, то то е неоснователно, тъй като за съда не съществува подобно задължение. По силата на закона - чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е длъжен да укаже на страната, че не сочи доказателства за обстоятелства от значение по делото, но не и че сочените доказателства не установяват в достатъчни степен това обстоятелство. Като правилно и законосъобразно решението на градския съд следва да бъде оставено в сила на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,