Решение № 3619 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10357/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на Карин БГ ЕООД, представено от адв. Тодорова, срещу решение 4837/17.07.2023г. на Административен съд София-град по административно дело 2650/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-С2059-0472942/01.03.2023г. на началника на отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касационния жалбоподател обратно на приетото от първостепенния съд не са осъществени предпоставките за реализиране на отговорността на дружеството и административният акт не съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Обосновава прилагане на института на малозначителността по чл. 28 ЗАНН. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация началника на отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд София-град заповед по отношение на Карин БГ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект бензиностанция в гр. София, [улица]за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращото в обекта фискално устройство при извършена на 16.02.2023 г. продажба на стоки на стойност 33 лева при извършено плащане в брой. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 16.02.2023 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата, опис на паричните средства декларации, разпечатка от фискално устройство и дневен финансов отчет. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано със значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения; превантивния и санкционен характер на ПАМ; негативното засягане на фиска; начина на организиране на отчетността на търговеца, довела до извършеното деяние при съобразяване на обществената му опасност. Манифестирано е намерение да се съобрази принципа на съразмерност, целите на превенцията за преустановяване на незаконосъобразни практики и нормална организацията за отчитане на дейността на търговеца.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ.

Според първостепенния съд административният акт е издаден от компетентен орган по приходите, овластен със заповед ЗЦУ-1148/28.05.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и притежава формата за действителност.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Мотивиран бил изборът на срока на мерките на административна принуда, което сочело на съобразяване с принципа на съразмерност.

Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неиздаването от задълженото лице на съответен документ за продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съответна на информационните източници е констатацията на първостепенния съд, че ответникът в първоинстанционното е провел убедително доказването на правно релевантните факти, представляващи материални предпоставки за издаване на акта. С протокола за извършена проверка, разпечатката от КЛЕН и описа на паричните средства се установява пропускът на задълженото лице да издаде фискален бон за осъществената касова продажба на стоки на стойност 33 лева.

Дължимо е било квалифицирането като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Приписваното на задълженото лице нарушение засяга фиска, но това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ и не е критерий за срока на мярката.

• Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на организация. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

• Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

• Деянието и обществената му опасност са правни категории от друг вид административна принуда административните наказания, поради което са без значение за индивидуализиране на срока на ПАМ. На същото основание са неотносими и доводите на касатора, основани на прилагането на чл. 28 ЗАНН.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Доколкото в превалиращата съдебна практика се отстоява разбирането, че определянето на срока на ПАМ се извършва от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност, то с арг. от чл. 173, ал. 1 АПК съдът не може да измени периода на ограничението в правната сфера на адресатите на административната принуда. А и да не се споделя това разбиране за начина на упражняване на правомощието на администрацията, фактическите основания за избора на срока на мярката по акта изключват възможността за индивидуализирането му от съда.

Дължима е отмяна на обжалваното решение (включително в частта за присъждане на деловодни разноски на администрацията) и на ЗПАМ.

При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 2 380 лева, от които за първоинстанционното съдебно производство 1 010 лева и за касационното производство 1 370 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение