Решение № 1923 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2020 г.

Решение № 1923 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор (ИД) на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Илиева, срещу решение № 121 от 17.06.2020 г., постановено по административно дело № 357/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е: 1) отменил заповед № 164 от 21.05.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в частта, в която Община Елена е определена като "неизпълнила" целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО Закона за управление на отпадъците); 2) осъдил Изпълнителна агенция по околна среда гр. София да заплати на Община Елена сторените по делото разноски в размер на 2132 лв. /две хиляди сто тридесет и два лева/. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание аргументи се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт в обжалваната част за Община Елена. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Община Елена, чрез пълномощника адвокат Г. Николова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. По подробно изложените в отговора и в съдебно заседание доводи се иска отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното с нея решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд след като съобрази събраните по делото доказателства, наведените в жалбата оплаквания и след служебна проверка на оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК приема за установено следното: С обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново е отменена заповед № 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, в частта й за Община Елена. Съдът е приел, че при издаване на заповедта по отношение на Община Елена административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са спазени определените по Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци (Наредбата) етапни процедури, а оспореният административен акт е издаден при липса на мотиви. Направен е и извод за нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед № 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС, в частта й, касаеща Община Елена, на основание чл. 12, ал. 4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци, Община Елена е определена за неизпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО във връзка с § 15, т. 2 от ПЗР на ЗУО. Административният орган се е позовал на предоставените годишни отчети, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и публични данни от НСИ (Националния статистически институт) за общините, както и Методиката за разпределение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО между регионите по чл. 49, ал. 9 от ЗУО. Направен е извод, че Община Елена е постигнала степен на рециклиране 37 % за календарната 2017 г. На първо място, правилен е формираният от съда извод за липса на мотиви на оспорената пред него заповед. Същата формално съдържа правни основания за издаването й и в нея са описани конкретни факти. Липсват обаче мотиви за относимостта на тези факти към обективирания в акта извод. Не е налице изискуемото обосноваване на акта от автора му, като не са изложени конкретни съображения от негова страна. Също така в акта изцяло липсва информация, относно общото количество на образуваните битови отпадъци на територията на общините и за общото количество на предадените за рециклиране битови отпадъци, обстоятелство, преклудиращо възможността за проверка на изчислените в проценти постигнати през 2017 г. степени на рециклиране, посочени в заповедта. Предвид изложеното в случая се констатира и липсата в акта на конкретни съществени факти, към които вече посочените в него да бъдат съотнесени, като по този начин крайният извод на органа да бъде обоснован и мотивиран. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба твърдение, че фактическите основания за издаването на акта се съдържат в административната преписка. На първо място, такива данни липсват, а ВАС вече нееднократно е изразил становище, че издателят на оспорения акт трябва изрично да се е позовал на документите, съдържащи основанията за издаването му, с оглед необходимата яснота за адресата, относно това къде точно са посочени фактическите и правни основания, на който органът се е позовал при издаване на акта. Установената липса на фактически основания лишава адресата на акта от възможност за ефективна защита, както и съда от възможност за извършване на контрол за законосъобразност. От друга страна, предвид събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесната заповед не са спазени изискванията на действащите в процесния период и приложими в конкретния случай разпоредби на чл. 12 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, регламентиращи етапна процедура. Разпоредбата на ал. 2 от цитирания член на Наредбата задължава изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда ежегодно в срок до 30 септември да обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО. Следователно до 30.09.2018 г. административният орган е следвало публикува цитираната информация за 2017 г. В съответствие с изискването на чл. 171, ал. 1 от АПК и дадените от съда указания за представяне на административната преписка по оспорената заповед в частта й, касаеща Община Елена, доказателствената тежест за доказване на изпълнението на поетапната процедура е за органа, издал оспорения акт. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи спазването на процедурата и липсват твърдения това законоустановено задължение да е изпълнено. Още повече, че съгласно изложеното в касационната жалба, публикуването на информацията по ал. 2 на страницата на ИАОСВ е станало едва на 07.01.2019 г., т. е. не само извън законоустановения срок, но и извън рамките на календарната 2018 година. Фактът на допуснатото закъснение се потвърждава и от изразеното становище в писмо с изх. № 320/6.02.2019 г. от изпълнителния директор на ИАОС до кмета на община Елена. Посоченото обстоятелство е довело до издаване на процесния акт много извън предвидения в чл. 12, ал. 4 от Наредбата срок. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредбата предоставя възможност на общините в 30-дневен срок от публикуването на информацията по ал. 2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Едва след спазване на това изискване ежегодно, в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата на общините по ал. 3, ако такива са представени, министърът на околната среда и водите, или оправомощеното от него длъжностно лице, издава мотивирана заповед, с която определя общините, които са и които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО за предходната календарна година. Неспазването на срока по ал. 2 е ограничило възможността на общините да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Действително срокът не е преклузивен и неспазването му не освобождава органа от изпълнение на вмененото му задължение. Публикуването на информацията обаче след установения срок и особено след изтичането на значителен период от време, какъвто е процесния случай, на практика води до поставянето на изпълнението на това условие изцяло на волята на органа, чието задължение е то. При липса на посочени в нормата конкретен начин и място за публикуване на информацията по ал. 2 и при нарушаване на предвидения в нея срок значително затрудняват реализацията на правото на общините по чл. 12, ал. 3 от Наредбата да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Посочените обстоятелства от своя страна стесняват до значителна степен възможността на общините да участват в административното производство. С оглед гореизложеното правилен е извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което пряко рефлектира върху правото на общините на информация и защита. Допуснатите от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила съставляват отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК, което правилно е преценено и от първостепенния съд. Развитите подробно в касационната жалба възражения против приетата съдебно-икономическа експертиза не могат да бъдат споделени. Въпреки обстоятелството, че в проведено на 3.06.2020 г. съдебно заседание, когато е прието заключението по експертизата, процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е направил искане за назначаване на повторна експертиза, така направеното искане не е мотивирано и не са изложени конкретни аргументи в негова подкрепа, с оглед което същото не е уважено от съда. Съдът не е установил наличие на обстоятелства, пораждащи съмнения относно компетентността на вещото лице и правилността на заключението и е кредитирал назначената експертиза при направените от него изводи. В тяхна подкрепа съдът е изложил подробно аргументирани мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат възпроизвеждани дословно. Очевидно причина за съществуваща разлика между проведените в касационната жалба изчисления и тези, заложени в експертизата и възприети в съдебното решение, е различното количество генерирани смесени битови отпадъци, използвано в знаменателя на изчислителната формула по Метод 4. Доколкото при проверката на заверените от РИОСВ - Велико Търново първични отчетни книги вещото лице е достигнало до извода, че посоченото количество възлиза на 2973, 24 тона, същото количество е изпратено на ИАОС и именно то е използвано в посочената в касационната жалба информация за изпълнение на целите, публикувана на интернет-страницата на агенцията, и при установимото противоречие с данните на НСИ, сочещи като количество 3350 тона, предимство следва да бъде дадено на първите данни, както правилно е посочил съда. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на оспореното съдебно решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, за извършването на които са представени доказателства, е основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,