Решение № 5610 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2021 г.

Решение № 5610 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1478/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 г. - 2020 г. " (ОПИК), чрез пълномощник, против решение № 4721/25.08.2020 г., постановено по адм. д. № 6443/2018 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил писмо № 26-Т-9/28.05.2018 г. на ръководителя на УО. Според касатора решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че няма предвидена нормативна възможност да спре процедурата по постъпило искане за плащане поради наложена финансова корекция за част от сумата, а следва да откаже плащане, което може да бъде предявено със следващо искане от бенефициера. Като не е съобразил релевантните факти и приложимите правни разпоредби и е отменил оспорения акт, съдът е постановил неправилно решение. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът "ТСИС" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК, процедура на директно предоставяне "Развитие на управленския капацитет и растеж на малки и средни предприятия". Бенефициерът е представил втори междинен отчет във връзка с изпълнението на договора, по който УО е извършил проверка. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № 26-Т-9 от 28.05.2018 г. ръководителят на УО е уведомил "ТСИС" ЕООД, че приема като недопустими за финансиране предявени разходи в размер на 3500 лв., представляващи финансова корекция по два договора, сключени на 09.06.2017 г. с изпълнител "К. " ЕООД. Финансовата корекция е определена с решение № РД-16-1143/17.08.2017 г. на ръководителя на УО. Съдът е установил, че решението за финансова корекция е обжалвано от "ТСИС" ЕООД пред Административния съд София-град по образувано пред този съд адм. дело № 10599/2017 г. С решение № 7487 от 11.12.2018 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. С решение № 3510 от 09.03.2020 г. по адм. дело № 4484/2019 г. Върховният административен съд е отменил по подадена от дружеството касационна жалба решението на АССГ и по същество е отменил оспорения административен акт за определяне на финансова корекция. От правна страна съдът е приел, че към датата на издаване на оспореното писмо 28.05.2018 г. първоинстанционното съдебно производство по жалбата срещу решението на ръководителя на УО за финансова корекция все още не е било приключило. Към момента на произнасянето на съда обаче вече е постановен и влязъл в сила съдебен акт, с който решението на ръководителя на УО за финансова корекция на дружеството е отменено, поради което съдът е съобразил чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Приел е, че този нововъзникнал факт е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. С оглед отмяната на наложената финансова корекция съдът е приел жалбата за основателна и е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са възраженията на касатора, че писмото не представлява индивидуален административен акт, доколкото при последващия финален отчен органът се е съобразил с влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Оспореното пред Административния съд София-град писмо № 26-Т-9/28.05.2018 г. на ръководителя на УО е индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни интереси на бенефициера по договора. С писмото е формирано едностранно властническо волеизявление за отказ от верификация на предявени за плащане разходи по представен от дружеството втори междинен отчет за изпълнението на проекта, поради което същото няма белезите на акт по изпълнение на наложена финансова корекция, както твърди касаторът. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ, а според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Според чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ за допустими се считат разходи, които са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; а според чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ - разходи, които попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Видно от изложението в оспореното писмо, същото съдържа като фактическо основание за отказ едно изречение "Недопустими за финансиране са разходи в размер на 3500 лв., представляващи наложена финансова корекция по договори № 2017061202/9.06.2017 г. и № 2017061201/9.06.2017 г. с изпълнител "К. " ЕООД, за което сте уведомени с решение №РД–16–1143 от 17.08.2017 г. на ръководителя на УО". Актът не съдържа приложимо правно основание. Недопустимо е съдът вместо органа да конкретизира фактите и за първи път да ги подвежда към относими правни основания за издаване на обжалвания административен акт, т. е. той вместо органа да извежда правната му воля. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. С тези мотиви касационният съдебен състав приема за правилен извода на АССГ за незаконосъобразност на административния акт. Не намира опора в закона твърдението на касатора, че оспореното волеизявление представлява акт по чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като е отказ, който няма самостоятелно правопораждащо действие за адресата предвид вече издадения акт за определяне на финансова корекция. Органът в случая не прави разграничение между институтите на "определяне на финансова корекция" и "извършване на финансова корекция". Разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕСИФ регламентира предпоставките за допустимост на разходите, а чл. 70 ЗУСЕСИФ – основанията за определяне на ФК. Касае се за две самостоятелни процедури и различни правни институти. По всяко искане за плащане органът дължи произнасяне с мотивиран административен акт, като посочи кои са допустими разходи по проекта на основанията по чл. 57 ЗУСЕСИФ, а чл. 75 ЗУСЕСИФ определя начините на извършване на финансовата корекция. Като е отменил оспореното писмо, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на "ТСИС" ЕООД следва да бъдат присъдени 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ от 1.03.2021 г. Воден от горното, Върховният административен съд