Решение № 9030 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14592/2011 г.

Решение № 9030 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14592/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2309 от 13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2560/2011 г. Варненският административен съд, ХХVIII състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-53/12.01.2011 г., на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Михаил Иванов Манев, в качеството му на процесуален представител на директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК или е нищожно - чл. 209, т. 1 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд като неправилно и незаконосъобразно. Ответното по касационната жалба дружество не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-53/12.01.2011 г., на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която е наложено запечатване на обект - склад за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ул. "Хр. Смирненски" № 21, за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Административният съд е възпроизвел фактическата обстановка по издаването на заповедта, приел е, че същият е издаден от компетентен орган, но при неспазване на законовите изисквания за съдържание и форма. В тази насока са изложени мотиви, че нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС въвежда изискване мярката да се налага с мотивирана заповед, която следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК и в частност да съдържа фактическите основания за издаването й. Направени са изводи, че обжалваната заповед не съдържа фактическите основания - описание на фактите и обстоятелствата, обуславящи разпоредителната част на заповедта по отношение на срока, за който се налага ПАМ. Посочено е, че непосочването на мотиви относно продължителността на срока, респективно излагането на бланкетни такива съставлява нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможността да установи дали актът е издаден в съответствие с целта на закона, което и обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Като касационно основание за неправилност на решението се сочи нарушение на материалния закон. В тази насока се правят оплаквания, че след като по делото е безспорно установено, че от страна на дружеството е допуснато нарушение на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискални устройства и след като прилагането на принудителна административна мярка не е предоставено на преценката на административния орган, а по силата на закона се прилага, когато е допуснато нарушение, то неправилно от административният съд е прието, че издадената заповед не съдържа мотиви и следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Оплакването е неоснователно. Наведените доводи по отношение на прилагането на принудителната административна мярка по същество са верни. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Не посочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,