Решение № 1772 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2010 г.

Решение № 1772 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Таушанова, в качеството й на областен управител на област с административен център Кърджали, срещу решение № 51 от 11.05.2010 г., постановено по адм. дело № 60/2010 г. от Административен съд Кърджали. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответникът - Кметът на община Кърджали, в представено по делото писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, заповед № РД-09-67 от 12.03.2010 г. на областния управител на област Кърджали в частта, с която на основание чл. 97, ал. 1 от АПК е отменена т. 6 от заповед № РД-2 от 5.02.2010 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 49 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) на община Кърджали е разпоредено купувачът да заплати на общината направените разходи по изготвяне на пазарна оценка на поземлен имот № 06567.126.18 по ПНИ по § 4 ЗЗП 24А, находящ се в землището на с. Брош, общ. Кърджали. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че между Велин Колев Митев и общината Кърджали е налице съсобственост върху поземлен имот, находящ се в с. Брош, целият с площ от 359 кв. м в съотношение 59/359 ид. части за общината и 300/359 ид. части за физическото лице. По молбата на г-н Митев за прекратяване на съсобствеността чрез покупко-продажба на дела на общината се е произнесъл общинският съвет Кърджали с решение № 197 от 23.12.2009 г. Въз основа на това решение, чл. 36 от Закона за собствеността, чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, чл. 44, ал. 1, т. 2 от НРПУРОИ на община Кърджали и чл. 59 от АПК кметът е издал заповед № РД-2 от 5.02.2010 г. Установено е още, че Велин Митев е оспорил по административен ред - пред областния управител на област Кърджали, разпореждането да заплати направените разходи за изготвяне на пазарната оценка, тъй като се е отказал от покупко-продажбата. Административният орган е приел жалбата за основателна и е отменил т. 6 от заповед № РД-2 от 05.02.2010 г. на кмета. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че областният управител е излязъл извън компетентността си по чл. 32 от Закона за администрацията като се е намесил недопустимо, с административен акт, в гражданско-правни отношения между общината Кърджали и гражданина Митев, развиващи се по повод прекратяване на съсобствеността върху процесния недвижим имот.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

Съдът е събрал относимите за правилното решаване на правния спор доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е установил правилно фактическата обстановка по делото. Направил е обаче правни изводи, които противоречат на материалния закон.

Спорните по делото въпроси са два: 1. Имал ли е право областния управител да отмени оспорваната пред него т. 6 на заповед № РД-2 от 5.02.2010 г. на кмета на община Кърджали по реда на чл. 97 от АПК, т. е. допустим ли е в конкретния случай контролът за законосъобразност по административен ред и 2. Законосъобразна ли е т. 6 от заповед № РД-2 от 5.02.2010 г. на кмета на общината.

1. В чл. 144 от Конституцията на Република България е залегнала възможността централните държавни органи и техните представители по места да осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление, когато това е предвидено със закон. Това гарантира законосъобразното упражняване на предоставените на органите на местното управление със закон правомощия. С оглед редакцията на чл. 32 от ЗА (публ. в ДВ, бр. 69/2006 г.) се налага изводът, че текстът на ал. 2 визира две хипотези: - С първата се очертават правомощията на областния управител да контролира законосъобразността на всички актове на общинския съвет, като ги оспорва по реда на чл. 45, ал. 4 на ЗМСМА (виж ТР № 5 от 2008 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС). Той може алтернативно да върне незаконосъобразния акт за ново обсъждане от общинския съвет или да го оспори пред съответния административен съд.; - С втората хипотеза законодателят е дал правомощие на областния управител да отменя незаконосъобразните актове на кметовете на общините, които от своя страна могат да отнесат спора пред съда.

В случая кметът на община Кърджали е издал заповед № РД-2 от 5.02.2010 г. при условията на обвързана компетентност и в изпълнение на решение № 197 от 23.12.2009 г. на общинския съвет Кърджали, взето по протокол № 10 от заседание, проведено на 23.12.2009 г. С това решение собственикът на 59/359 ид. части от имот № 06567.126.18 по Плана на новообразуваните имоти по § 4 ЗЗП - 24А на землище с. Брош, целият от 359 кв. м, актуван с акт за частна общинска собственост № 2487 от 20.05.2009 г., вписан в Службата по вписванията с дв. вх. № 1596 от 26.05.2009 г. - общинският съвет Кърджали се е произнесъл по искането на Велин Колев Митев, като е дал съгласието си за прекратяване на съсобствеността чрез продажба и изкупуване на дела на общината по пазарната й оценка - 5 976 лева (101. 29 лв. за кв. м). Със същото решение общинският съвет е задължил кмета на общината, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗОбС, да издаде заповед и да сключи договор за прекратяване на съсобствеността.

Ето защо конкретните действия на общинския съвет и кмета на общината Кърджали са действия по разпореждане с имот - общинска собственост. По тази причина заповедта на кмета, в която са формулирани условията за прекратяване на съсобствеността, представлява индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 32, ал. 2, предл. второ от Закона за администрацията.

Пред вид изложените съображения изводите на решаващия съд, че областният управител е излязъл извън компетентността си по чл. 32 от ЗА са неправилни.

Налице е сложен фактически състав по прекратяване на съсобственост, когато едната страна е общината. Първият етап от процедурата приключва с издаването на индивидуален административен акт на кмета на общината, който представлява и предложение към договарящата страна, тъй като определя параметрите на сделката - имот, купувач, цена, такси и разноски и др. Вторият етап е сключването на договор, в който вече кметът действа като страна - равнопоставен гражданско-правен субект.

По втория въпрос - законосъобразна ли е т. 6 от заповед № РД-2 от 5.02.2010 г. на кмета на общината настоящият съдебен състав споделя възраженията на касатора. От една страна, след като изрично в чл. 49 на Наредбата е посочено, че разноските направени от общината за изготвяне на пазарната оценка се заплащат от физическото (или юридическото) лице, с което се сключва разпоредителната сделка, то при отказ от страна на това лице от сделката такива (а и други) плащания не се дължат. От друга страна предложението на общината, формулирано в заповедта на кмета, има действие по отношение на лицата определено време, след което, както и ако плащанията, визирани в административният акт не се извършат в определения срок, кметът може сам да отмени акта си и да прекрати преписката. Съгласие не е постигнато и сделка не е реализирана. При това положение разходите, вкл. и за изготвяне на пазарната оценка, следва да останат за сметка на страната, която ги е направила.

По изложените съображения решението на съда ще следва да се отмени изцяло. Жалбата на кмета на общината е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,