Решение № 5521 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК Образувано е по касационна жалба подадена от инж.Т. И. Ц.-старши експерт в отдел УООП, дирекция КОС при РИОСВ Русе, инж.В. Ц. М.-началник отдел КПКЗОХВ, дирекция КОС при РИОСВ Руси и Е. В. Е.-старши експерт дирекция Превантивна дейност при РИОСВ Русе против решение 2776 от 30.09.2024 год. постановено по адм. дело 522/2024 год. по описа на Административен съд Русе, с което е обявено за нищожно задължително предписание 3 дадено от длъжностни лица при РИОСВ Русе по реда на чл.155, ал.2 от ЗООС обективирано в констативен протокол ТЦ-44 от 28.04.2023 год. и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се съображения, че предписанието не представлява индивидуален административен акт. На основание чл.21, ал.5 от АПК предписанията не подлежат на самостоятелно обжалване. Счита, че органът издал процесното предписания е компетентен. Прави искане съдът да отмени оспореното решение и да присъди в полза на РИОСВ Русе разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "СИРИУС СТАР БГ" ЕООД гр. Русе в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се представлява от адв. Монева, която моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Русе е задължително предписание 3 дадено от длъжностни лица при РИОСВ Русе по реда на чл.155, ал.2 от ЗООС обективирано в констативен протокол ТЦ-44 от 28.04.2023 год., с което е предписано на "СИРИУС СТАР БГ" ЕООД 24 часа преди третиране на отпадъци /прегрупиране, смесване, препакетиране, разделяне, предварително третиране/ РИОСВ Русе да бъде писмено информирана с цел присъствие на контролните органи. Предписанието е дадено от лицата извършили проверката, а именно инж.Т. И. Ц.-старши експерт в отдел УООП, дирекция КОС при РИОСВ Русе, инж.В. Ц. М.-началник отдел КПКЗОХВ, дирекция КОС при РИОСВ Руси и Е. В. Е.-старши експерт дирекция Превантивна дейност при РИОСВ Русе. Срещу предписанието по т.3 от констативен протокол ТЦ-44 от 28.04.2023 год. е подадена жалба от "СИРИУС СТАР БГ" ЕООД с искане за прогласяване на неговата нищожност. С процесното решение 2776/30.09.2024 год. състав на Административен съд Русе е обявил за нищожно задължително предписание 3 дадено от длъжностни лица при РИОСВ Русе по реда на чл.155, ал.2 от ЗООС обективирано в констативен протокол ТЦ-44 от 28.04.2023 год. като е приел, че съставителите на протокола не са имали правомощието да издават предписание по чл.155, ал.2 от ЗООС. Анализирал е нормите на чл.154, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС и чл.148 от ЗООС, съгласно които титуляр на правомощието да извършва текущ контрол на регионално равнище, който обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които и въздействат и контрола по изпълнението на издадените от Министерството на околната среда и водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и от регионалните инспекции по околната среда и водите разрешителни, решения и на предвидените мерки в програмите е директорът на РИОСВ. Съгласно нормата на чл.155 от ЗООС по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица определени от органите по чл. 148, ал. 3 съставят констативни протоколи като в тях се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания, т.е. налице е една от предпоставките, при която е допустимо делегиране на компетентност-предвидена е законова възможност компетентният орган да делегира на други подчинени нему органи (длъжностни лица), да упражняват предоставените му правомощия. Съгласно представената по делото заповед 16 от 11.01.2023 год. на директорът на РИОСВ Русе, същият е оправомощил младшите, старшите, главните експерти, началниците на отдели и директорите на дирекции Контрол на околната среда Превантивна дейност в РИОСВ Русе 1. да осъществяват контролна дейност върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат на територията на инспекцията; 2. Да съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол, съгласно изискванията на ЗООС и 3. да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗООС. С тази заповед обаче не е предвидена възможност посочените длъжностни лица да издават задължителни предписания по реда на чл.155, ал.2 от ЗООС. Според първоинстанционният съд е недопустимо разширително тълкуване на конкретните делегирани правомощия. Направен е извод, че при липсата на надлежно оправомощаване по делегация оспореното задължително предписание е дадено от материално некомпетентен орган, което го прави нищожен административен акт и е обявил нищожността му. Решението е правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. При липсата на надлежно оправомощаване по делегация настоящият съдебен състав намира, че оспореното задължително предписание е дадено от материално некомпетентен орган чл.146, ал.1 от АПК, което го прави нищожен административен акт и е достатъчно основание да се обяви нищожността му. Изводите на административният съд изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдът намира искането за присъждане на разноски на ответника по касация за основателно. Следва да се осъди РИОСВ Русе да заплати "СИРИУС СТАР БГ" ЕООД разноски по делото в размер на 1000 лева представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение