Решение № 4600 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2016 г.

Решение № 4600 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13922/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. от с. Ч. могила, общ. А., подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Калинчев, срещу решение № 1474/5.08.2016 г., постановено по адм. д. № 2035/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8208/28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ, в частта, с която му е отказано изплащане на финансова помощ -пълно по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и частично по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране относно процесните имоти, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед неправилно кредитирани експертизи и ненужно обжалване на заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата и в "допълнителна обосновка" прави искане за евентуално отправяне на преюдициално запитване с въпроси: 1/ дали чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. - относно това, че единствената акредитирана институция в Р. Б. Р. агенция действа в условията на обвързана компетентност по отношение на окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година и приема на заявления за подпомагане през следващата година, в зависимост от това дали даден заявен парцел е включен или не в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане"? 2. Допустимо ли е СИЗП да се обновява чрез теренни проверки?; 3. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува, че се противопоставя на т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС за водене на две паралелни двуинстанционни съдебни производства - едното срещу заповедта на министъра на земеделието и храните и друго срещу уведомителното писмо за отказ от подпомагане. Претендира разноски пред двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител и в писмена защита поддържа касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Лакова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че в Уведомителното писмо, съдържащо таблици с отразените констатации, изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ и че правилно е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания следва да бъде оставен в сила. Допълва съображенията като сочи, че в конкретния случай съдът е изпълнил служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 АПК и е проверил законосъобразността на процесното УП на всички основания по чл. 146 АПК, за което е изложил мотиви и че обосновано е приел, че отменителни основания по отношение на оспорения акт не се откриват. На второ - че случаят касае влязъл в сила и стабилен индивидуален административен акт, тъй като по делото са събрани доказателства, че жалбоподателят не е обжалвал заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой, поради което подробно изложените в тази връзка съображения в мотивите на решението, подкрепени с доказателства, следва да бъдат споделени. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8208/28.09.2015г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за подпомагане с УИН 22/270614/99018, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., напълно му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - частично по НР2, с мотиви, че по СЕПП при извършените специализирани теренни и административни проверки е установено, че част от декларираните от жалбоподателя площи в размер на 53.49 ха не попадат в специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., съответно че, по НР2 недопустимата за подпомагане площ е 1,3 ха, което е 11,76 % над заявената по подаденото заявление. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 - Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган били неверни, предвид представените по делото доказателства, а и направени с теренни проверки, впоследствие отменени от ВАС, както и с оглед направеното възражение до МЗХ срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган-заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел първо от факта, че при дешифрация на актуалната за кампания 2014 г. цифрова ортофото карта е констатирано, че площите попадат извън специализирания слой "Площи добро земеделско състояние, тъй като са преценени като неподдържани и негодни за подпомагане, второ от обстоятелството, че по отношение на заявените площи са извършени и теренни проверки и състоянието на тези парцели е установено чрез протоколи, в които е отразено, че физическите блокове са постоянни пасища с избуяла, прераснала, застаряла и неокосена непочистена тревна растителност, която нарушава тревостоя и лишава животните от нормална тревна растителност, като към протоколите са приложени снимки на блоковете и парцелите, установяващи недопустимост на парцелите, по отношение на които е отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - защото заявените площи не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, трето-поради това, че за недопустимите за подпомагане части от парцелите, отразени в колона № 5 от таблиците на стр. 2, 3 и 5 от уведомителното писмо, е посочена извършената административна кръстосана проверка -въз основа на данните за референтните парцели, отразени в СИЗП, използвана от ДФЗ и изготвена въз основа на заповедта на МЗХ за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Наред с това съобразил нормата на чл. 39 от ЗПЗП, съгласно която земеделските стопани могат да получават директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, при наличие на посочените в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП предпоставки, а именно: заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 и размерът на използваната от земеделското стопанство площ/земеделски парцели са не по-малко от определените в чл. 38в от същия закон. Съобразил и обстоятелството, че възражението до МЗХ на оспорващия срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. е преценено за неоснователно, видно от писмо на министъра на земеделието и храните. Взел предвид и факта, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от М. Р. М.. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаните по делото и неоспорени съдебно-техническа и допълнителна комплексна експертизи приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че жалбоподателят е заявил за подпомагане за кампания 2014 г. от единно плащане на площ 52 бр. парцели, попадащи в 11 землища на населени места и за заявените парцели е извършена административна проверка за наличие на двойно заявени площи, извършени са и теренни проверки за част от парцелите, като по СЕПП при 38 бр. парцели е установена площ извън допустимия слой за подпомагане, в един от парцелите е установено само застъпване/ отказано от жалбоподателя/, а в три от тях е установено едновременно застъпване и площи попадащи извън допустимия слой за подпомагане, съответно по НР2 във всички 10 парцели са установени площи извън допустимия слой за подпомагане. Отчел и факта, че по СЕПП на 30.09.2014 г. са извършени теренни проверки на 23 бр. парцели от заявените 52, тогава и по НР2 е извършена теренна проверка на 10 бр. парцели, като в голямата си част площите, определени като постоянни пасища са с избуяла, прераснала, застаряла и неокосена непочистена тревна растителност, която нарушава тревостоя и лишава животните от нормална тревна растителност и това агротехническо състояние на пасищата противоречи на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. на МЗХ, поради това, че е незадоволително. Съобразил и факта, че в заключенията си, а и при изслушванията им, вещите лица са посочили факти, установяващи недопустимите площи по СЕПП и НР2 и най-вече констатацията за правилно приложение за специализирания слой от ДФЗ - във връзка с неоспорената заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ, обуславящ заключение за законосъобразност на постановения отказ. По отношение на тази заповед посочил и, че не подлежи на косвен съдебен контрол. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за първата схема, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - за втората. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазени нормите на чл. 35 и 36 АПК. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - протоколи от извършените административни и теренни проверки, установяващи състоянието на процесните парцели и заключението на вещите лица безспорно установяват, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението протоколи за специализирани теренни проверки на място от 30.09.2014 г. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизите факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Настоящата инстанция намира за правилно определен и процентът наддеклариране - над 20 % от действително стопанисваните площи за първата схема и 11,76 % за втората, респ. и за правилно постановен пълен, респ. частичен отказ в оспореното УП. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Не е налице и порокът необоснованост на решението, предвид "неправилни изводи" от кредитираните съдебно-техническа и комплексна експертизи: Първо- защото заключенията на вещите лица не са оспорени от пълномощника на жалбоподателя, видно от протоколи на откритите съдебни заседания - л. 228 и л. 310 от делото. Второ-защото съдът обосновано е съобразил решението си с тях, поради това, че са компетентно и обективно изготвени, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в тях кореспондират на данните от извършените административни и теренни проверки. По отношение на довода за "ненужно обжалване" на заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ следва да се посочи, че със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. С т. 2 от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният жалбоподател не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила, респ. е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. Неоснователно в жалбата се твърди и че неправилно административният орган при издаване на оспорения акт се е позовал на извършени теренни проверки. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. От тази подзаконова регламентация следва, че за разглежданата кампания е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Този нормативен текст е отменен с решение № 1155 от 2.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г., но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в ДВ на 3.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложените протоколи за специализирани теренни проверки от 30.09.2014 г., те са извършени при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Следва да се отбележи, че заявлението на жалбоподателя не е попаднало в риск извадката за проверки на място, поради което такава проверка не е извършена за БЗС, оторизирани с оспореното уведомително писмо. Теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват с цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. В тази връзка е неоснователно и възражението за неуведомяване, инвокирано в настоящата жалба. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, с посочените по-горе въпроси, на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК, във връзка и чл. 144 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователно. Първо, защото преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция за да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00/. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, № 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81/. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. Второ- в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург, защото- по реда на чл. 267 от ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т. е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделските производители, което, освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Освен това, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, а в случая отговорите на поставените три въпроса не са необходими за приложение към конкретното правоотношение по настоящото производство, а и СЕС има правомощие само да тълкува /ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза/, без да може да дава насоки за приложение на националното законодателство, каквото по същество е искането на касатора. Затова и преюдициалното тълкуване не е необходимо. И още: съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02), чл. 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, § 1 предвижда "Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия чл. условия". Предвидените във вътрешното законодателство и ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС съдебни производства за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" и срещу уведомителните писма за отказ от подпомагане, не обуславят извод за нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и нейното пряко приложение. По тези съображения искането на М. Р. М. за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и 629 ГПК във връзка с чл. 267 ДФЕС, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Така и в решение № 7502 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 7348/2016 г., IV отд. на ВАС. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,