Решение № 420 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2014 г.

Решение № 420 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дончо Колев Донев от гр. Стара Загора, чрез пълномощника адв. Валерия Кирилова, срещу решение № 32 от 5.03.2014 г., постановено по административно дело № 471/2013 г. по описа на Административния съд гр. Стара Загора. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Стара Загора, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административният съд - гр. Стара Загора, е 1) отменил решение № 98/18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на Дончо Донев против разпореждане № 5505217660/29.02.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с оспореното решение разпореждане № 5505217660/29.02.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Стара Загора, като незаконосъобразни; 2) отхвърлил жалбата на Дончо Донев срещу решение № 98/18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на същия против разпореждане № 238/13.02.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Стара Загора, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото било безспорно установено, че Донев не е предприел действия за събиране по съдебен ред на дължимите му трудови възнаграждения за периода 1.06.2000 г. - 24.07.2003 г. Това бездействие релевирало съгласие на лицето така направените плащания да са трудовите му възнаграждения за този период и съответно частичното плащане под формата на аванси не би могло да се приравни на неплащане като основание за прилагането на чл. 70а, ал. 4 КСО. Оттук е извел извод, че правилно с разпореждане № 238/13.02.2012 г. при формиране на средномесечния доход по чл. 70а, ал. 1 КСО на Донев, въз основа на новопредставеното доказателство от КПТУ "Съгласие" - с. Опан - Удостоверение обр. УП 2 за периода 1.06.2000 - 24.07.2003 г., пенсионният орган е включил в осигурителния доход за изчисляването на индивидуалния коефициент на лицето направените частични плащания на трудовите му възнаграждения за процесния период. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Решението е постановено в изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 13537/17.10.2013 г. по адм. дело № 7925/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение № 5 от 30.01.2013 г. и решение 52/12.04.2013 г., постановени по адм. дело № 329/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - гр. Стара Загора. Предмет на оспорването пред първата инстанция е решение № 98/18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Дончо Колев Донев против разпореждане № 238/13.02.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Стара Загора, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО е изменена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1.08.2009 г., и разпореждане № 5505217660/29.02.2012 г. на началник отдел "Адм. Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с което е възобновена личната пенсия на Донев за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.08.2007 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО и е определено, че пенсията следва да се изплаща в посочените размери за времето от 13.08.2007 г. до 31.07.2009 г. От данните по делото се установява, че с разпореждане № 75 от 13.10.2003 г., считано от 24.07.2003 г. на Донев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО, при определен индивидуален коефициент 2.222 в размер на 184,69 лв. За определяне на размера на осигурителния доход, от който е изчислена посочената пенсия, са взети данните по представените от лицето писмени документи, като осигурителният стаж към датата на инвалидизиране е определен на 25 г., 10 м. и 06 дни. С разпореждане № 63/7.08.2005 г. на основание чл. 96 КСО пенсията е прекратена от 1.07.2005 г., поради определена от ТЕЛК под 50% трайно намалена работоспособност. С разпореждане № 45/3.09.2007 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възстановена поради представено от Донев ЕР № 2117/13.08.2007 г. на ТЕЛК с определена 64% намалена работоспособност, а впоследствие същата е увеличена с разпореждане № 28/17.08.2009 г., със срок до 1.07.2011 г. (крайният срок на инвалидността) без същият да подава заявление. Със заявление № 34171/9.11.2011 г. Донев прави искане за зачитане на допълнителен осигурителен стаж за периода от 1.11.2006 г. до 8.11.2011 г. След извършена служебна проверка пенсионният орган установява, че за времето от 1.06.2000 г. до 24.07.2003 г. заплатите на Донев са изплатени и осигурителните вноски са внесени. От издаденото УП 2 е видно, че за периода са изплатени съответни суми и са внесени дължимите осигуровки. Това е мотивирало органа да преразгледа размера на отпусната пенсия, като преизчисли индивидуалния пенсионен коефициент на лицето и се вземат предвид изплатените през 2004 г. и 2005 г. суми за периода непосредствено преди датата на отпускане на пенсията му за инвалидност през 2003 г. С разпореждане № 238/13.02.2012 г. пенсията е изменена, считано от 1.08.2009 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО. С последващо разпореждане № 5505217660 от 29.02.2012 г. е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.08.2007 г. на същите правни основания и е определен нов размер на пенсията от датата на възстановяването (13.08.2007 г.). В разпореждането са посочени новите размери на пенсията и началната дата, от която следва да се изплаща всеки един от тези нови размери, въз основа на определения нов индивидуален коефициент - 1.481. Пенсионният орган е определил размера на пенсията при новите данни за осигурителен стаж и осигурителен доход - зачетени като такива след изплащане на възнагражденията и внасяне на осигурителните вноски за периода 1.06.2000 г. до 23.07.2003 г. Спорът по делото е свързан с въпроса дали Донев е предприел действия за събиране на пълния размер на трудовите му възнаграждения за периода 1.06.2000 г. - 24.07.2003 г. и в тази връзка да се прецени дали нормата на чл. 70а, ал. 1 или чл. 70а, ал. 4 КСО следва да се приложи в случая. Новопредставените пред пенсионния орган доказателства за придобит осигурителен стаж обуславят необходимостта от изменение на размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Дончев съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 КСО, с оглед разликата във зачетения осигурителен стаж и промяната на индивидуалния коефициент на лицето, което коректно е извършено с разпореждането от 13.02.2012 г. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 и ал. 4 КСО. В конкретния случай е безспорно изяснено и установено, че жалбоподателят е получавал плащания, които не включват пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, но не е предявявал формално искане за получаване на цялата работна заплата. Предвид това, съдът обосновано е приел, че не е налице хипотеза, при която, въпреки предприетите правни действия от осигуреното лице, дължимите трудови възнаграждения да не са присъдени. Само в такива случаи частичното авансово плащане е равносилно на неплащане и е приложим чл. 70а, ал. 4 КСО, с оглед на което средномесечният осигурителен доход за изчисляване на размера на пенсията при условията на цитираната норма и следващите от КСО включва всяко възнаграждение от трудова дейност, изплатено частично или изцяло за времето до 31.12.2006 г., тъй като представлява елемент на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски. Наведеният довод в касационната жалба, че частичното изплащане на трудовото възнаграждение не е равносилно на пълно изплащане, е вярно. От значение е обаче, че поведението на лицето сочи на съгласие с това частично плащане, поради което същото не би могло да се приравни към хипотезата на липсващо плащане, както е приел и съдът. Освен посоченото, следва да се има предвид, че е изтекла и погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за иска по чл. 128, т. 2 и затова твърденията за частично получаване на работната заплата не водят до правните последици на чл. 70а, ал. 4 КСО. Предвид изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Стара Загора. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,