Решение № 5588 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16296/2013 г.

Решение № 5588 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16296/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационния протест на прокурор в Окръжна прокуратура-Монтана против решение № 643/18.10.2013 г., постановено по адм. д. № 513/2013 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменен отказ рег. № 14858/15.07.2013 г. на началника на РУ "Полиция", гр. Лом за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, постановен по заявление на Юлиан Илчев Иванов от гр. Лом. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Касационна жалба против решение № 643/18.10.2013 г. по адм. д. № 513/2013 г. на Административен съд Монтана е подал и началникът на РУ "Полиция", гр. Лом, с твърдения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, заявителят не е доказал твърденията си, сочещи на основателна причина за издаване на разрешението. Като е приел обратното, съдът е възприел превратно установената фактическа обстановка и е достигнал до неправилен правен извод за незаконосъобразност на административния акт. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Юлиян Илчев Иванов оспорва касационния протест и касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема същото за неправилно. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че Юлиян Иванов е сезирал началника на РУП-Лом с искане за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие, тъй като срокът на предходно издаденото разрешение е изтекъл. Безспорно е установено, че заявлението е подадено своевременно, към него са приложени изискуемите се по закон документи. Заявлението е мотивирано с необходимостта Иванов да си осигури личната безопасност и сигурността на паричните средства и стоките, които превозва като шофьор-закупчик в семейната фирма ЕТ"Илчо Илиев", тъй като често му се налагало да пътува в различни часове на денонощието и в отдалечени градове на страната. С постановения отказ рег. № 14858/15.07.2013 г. началникът на РУ "Полиция", гр. Лом е приел, че не е доказана основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, която да обоснове издаването на разрешение. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че по несъмнен начин са установени основателни причини, сочещи на удовлетворяване на искането за издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Според съда, издателят на акта е тълкувал и приложил изключително стеснително относимата правна норма, като не е направил преценка на всички факти и доводи от значение за случая. Посочил е, че макар и да действа в условията на оперативна самостоятелност, органът е следвало да изготви и огласи критерии и вътрешни правила във връзка с основанията за отказ за издаване на разрешение по този специален закон. Съдът е заключил, че посочената от заявителя причина - охрана на парични средства и стока, предвид характера на трудовата му дейност, обсъдена ведно с приет - от личното убеждение на докладчика, ноторен факт за района по местоживеене на лицето, описан като район с безработно, безимотно и с ниско правно съзнание население, обосновава по категоричен начин основателността на причината за искането. Направен е извод, че не е необходимо да има индиции за вероятна заплаха, нито са нужни конкретни доказателства за това, достатъчно е лицето да е активно трудово заето и районът по местоживеене да е населен преобладаващо от трайно увредени индивиди с престъпни наклонности. Настоящият касационен състав категорично не споделя тези изводи, тъй като същите противоречат на доказателствата по делото и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за извършвана търговска дейност от фирмата, чийто служител е Иванов, и необходимостта същия да пренася парични суми в брой, не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана, каквато цел е посочена в заявлението. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът неправилно е счел, че те сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Не може да бъде споделено заключението, че характерът и средата по местоживеене са определящо основание за разрешение за носене на оръжие на заявителя. Това не обосновава по несъмнен начин основателността на искането, а - тълкувано по този начин, сочи на въвеждането на опасна практика за необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставлява аргументът за осъществявана дейност като шофьор-закупчик като мотив за самоотбрана. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон противоречи и на спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности. Всички доводи на заявителя са съсредоточени върху неговите трудови задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1-3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. Следователно законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. В конкретния случай не са налице непълноти и несъответствия в заявлението на жалбоподателя, защото последният въобще не е посочил конкретни доводи за реална или потенциална заплаха за неговия или на негови близки живот и/или имущество, нито е представил доказателства в този смисъл. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. При изяснена фактическа обстановка следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Юлиян Илчев Иванов срещу отказ рег. № 14858/15.07.2013 г. на началника на РУ "Полиция", гр. Лом, се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд