Решение № 1485 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5315/2007 г.

Решение № 1485 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5315/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение от 29.06.2007 г. по гр.д. № 2144/2006 г. на Софийски градски съд, В. "д" състав е признато за установено по отношение на "Т" Е., че ищците Б, Н. М., Г. Ц., Й. К., К. М., В. К. и И. К. са собственици на част от имот пл. № 1* в кв.73 по плана на София, м. "С" от 1998 г., с площ 600 кв., показана на скица към решението, и на основание чл. 108 ЗС ответникът "Т" Е. е осъдена да предаде на ищците владението на тази част от имота, както и да им заплати разноски от 1215 лв. Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Оспорва легитимацията на ищците и идентичността на имота. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че ищците са наследници на К. Г. Д., който съгласно нот. акт от 1936 г. е притежавал нива от 4242 кв. м. в м. "Л". Имотът е възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ с решение № 035 от 22.10.1999 г. на поземлена комисия община В. и съгласно скицата понастоящем представлява имот пл. № 1* от кв.73 по плана от 1998 г., а по кадастрален план от 1954 г. е означен като част от имот № 335 в същата местност. Установено е от заключението на техническата експертиза, че част от възстановения имот с площ от 600 кв. м. се ползва от ответника и е застроена с едноетажна стопанска сграда. За да уважи предявения иск и признае ищците за собственици въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия ги легитимира като такива, както и че не са били налице пречки за възстановяване на имота, тъй като сградата е построена като временна, няма траен градоустройствен статут и освен това е направена след 1 март 1991 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационната жалба без уважение. Неоснователни са доводите, които се поддържат в касационната жалба, че не е установена точната индивидуализация и местонахождение на възстановения имот и че няма доказателства, че сградата на ответника е построена точно в имота, възстановен на ищците. Горните обстоятелства са изяснени както от решението на поземлената комисия и издадените скици, така и неколкократно от заключението на съдебно- техническите експертизи, които еднозначно установяват, че сградата се намира върху възстановения имот, както и че 600 кв. м. от него се владеят от ответника, като е заградил терена с ограда от мрежа и колове. Тези доказателства опровергават и възражението, че частта от имота, върху която е се намира сградата попада в невъзстановените според решението на поземлената комисия 963 кв. м. Решаващите съображения на съда за уважаване на иска са свързани с обстоятелството, че сградата е строена след 1 март 1991 г., което се установява от строителните книжа и документи- виза и скица за проектиране от 20.03.1991 г., одобрен архитектурен проект от 4.09.1991 г. и разрешение за строеж от 13.09.1991 г., едва след издаването на които е възможно да започне и реализиране на строежа. Предпоставките за възстановяване на земеделските имоти се преценяват към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ при възстановяването на имоти, включени в строителните граници на населените места. За да е налице пречка за реституция е необходимо най-малкото към тази дата строежът да е бил започнал, което условие в случая не е налице, тъй като процедурата е започнала с издаване на скица - виза за проектиране от 20.03.1991 г., а разрешението за строеж е от 13.09.1991 г. Независимо от изложеното правилно е и второто съображение на съда за отхвърляне на иска, свързано със статута на сградата на временен строеж по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ. Съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд такива строежи не са пречка за възстановяване на имотите, след като сградите не са придобили траен градоустройствен статут и не са станали част от застрояването на квартала, каквито данни по делото не се представят. По делото не е спорно, че имотът се владее от ответника, поради което правилно срещу него е уважен и искът за предаване владението на имота. По изложените съображения следва да се приеме, че материалния закон е приложен правилно, решението е обосновано и не са допуснати нарушение на процесуалните правила, поради което няма основания за касационната му отмяна и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение