Решение № 14030 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2014 г.

Решение № 14030 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Антон Руменов Ангелов от гр. Ловеч, подадена чрез пълномощник, против решение № 19 от 17.03.2014 г., постановено по адм. д. № 5/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1737/2013 от 25.12.2013 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч, с която на Ангелов е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС" на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е обсъдил едностранчиво събраните в хода на производството доказателства, поради което е приложел неправилно материалния закон. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началник-сектор "ПП" при ОД на МВР - Ловеч оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съд е приел, че са осъществени посочените от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед № 1737/2013 от 25.12.2013 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч. Развил е подробни съображения по всеки един от наведените от жалбоподателя доводи. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и същата е съответна на целта на закона. Основното възражение на Ангелов, поддържано и пред настоящата инстанция е, че той не е управлявал превозното средство в момента на проверката. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност както представените доказателства с административната преписка, така и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, поискани от жалбоподателя, като е мотивирал кои доказателства кредитира и на кои не дава вяра, и въз основа на тях е обосновал правния си извод. Приел е, че показанията на св. Тодорова не съответстват на останалите доказателства по делото, имат вътрешно противоречие, не са обективни и безпристрастни, тъй като е близка приятелка на жалбоподателя. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б"б", пр. второ от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или откаже кръвна проба, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Съдът е достигнал до правилния извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ. Подробно е анализирал доказателствата, като е посочил защо не кредитира показанията на свидетелката Глория Тодорова; обсъдил е и съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, в който са обективирани релевантните факти. Актът, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е категорично оборена от касатора, за когото е доказателствената тежест. Релевантният факт, а именно кой е управлявал МПС към момента на проверката, е установен както от АУАН, така и от изложеното в докладната записка на актосъставителя. Обстоятелството, че и на свидетелката Глория Тодорова е съставен АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол, не изключва установеното релевантно обстоятелство за жалбоподателя, тъй като се касае за различна фактическа обстановка. При тези данни недоказани са възраженията на Ангелов, че автомобилът е управляван от друго лице. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата съдебна инстанция, поради което правилно съдът го е кредитирал и въз основа на това е извел законосъобразен извод, че е налице фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на процесната ограничителна мярка. Обосновано не е съобразил показанията на св. Тодорова, тъй като същата е в близки отношения с жалбоподателя и е явно заинтересована от изхода на делото, а нейните показания са в противоречие с останалите доказателства. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на решението. Съдът, въз основа на точен анализ на доказателствения материал правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението. Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. С оглед данните по делото съдът обосновано е приел, че визираните в АУАН факти не са оборени по надлежния ред и административният орган е приложил точната материалноправна норма. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е приложил относимата правна норма. Изводът на съда, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК е правилен. Предвид изложеното, като е приел подадената от Антон Ангелов жалба за неоснователна и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд