Решение № 8883 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2017 г.

Решение № 8883 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Е. С. М. и С. С. М., двамата от гр. Д. против решение № 22 от 20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 220/2016 г. по описа на Административен съд-С., с което отхвърлена жалбата им срещу заповед № А-630/10.10.2016 г. на кмета на О. Д.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответникът кмет на община Д. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли оспорването, административният съд приема, че заповедта за премахване на незаконен строеж-стоманобетонна подпорна стена и ажурна ограда, изградена по протежение на източната и част от северната граница на ПИ с идентификатор 23025.501.291, попадаща изцяло извън обхвата на УПИ XVIII-1084, кв. 23 по рег. план на гр. Д., е законосъобразна и без наличие на основанията по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е на събраните по делото доказателства, постановено е без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Размерите, местоположението и конструктивните особености на строежа, описани от назначеното по делото вещо лице, съответстват на тези по констативния акт и заповедта на кмета на общината. Не се спори, че няма издадени строителни книжа, поради което строежите са незаконни на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежат на премахване. Правилно решаващият съд приема, че нередовностите по уведомяване за проверката на общинските служители за контрол по строителството, както и по съставяне и връчване на констативния акт, не са съществени и не са основания за отмяна на заповедта. Същото важи и за неправилното посочване на правното основание за издаването й. Не е налице и твърдяното от касаторите несъответствие между мотивната и разпоредителна част на заповедта. Волята на органа е изразена ясно и неточностите в съдържанието на заповедта не я опорочават съществено. Правилно решаващият съд приема, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.). Дори и да се приеме, че извършването му е през 2000 г., както е декларирано от касаторите, той е изпълнен извън границите на УПИ, което е в противоречие с предвижданията на действащия план за регулация и застрояване. Не са налице условията за търпимост на строежа и премахването му е законосъобразно разпоредено, както правилно е прието в обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,