Решение № 13079 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2018 г.

Решение № 13079 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от М. Сисе, [гражданство], против решение № 339/16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10505 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 15522/11.08.2017 г., на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за постановяване на решението, предмет на касационна проверка, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалният си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 339/16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10505/2017 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Сисе М., [гражданство], против решение № 15522/11.08.2017 г. на председателя на ДАБ, при условията на чл. 52 във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. АССГ е приел че по отношение на жалбоподателят не са налице и материалноправните предпоставки на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като преценката на органа в тази връзка е правилна. С цел да даде отговор относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и е съобразил решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до правилния извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият чужденец единствено в проведено с него интервю сочи първоначално че е [вероизповедание], след това че е [вероизповедание] но иска да се покръсти, и именно поради това е бил заплашен заедно с майка си, която е [вероизповедание] от групировката [наименование]. Сочи още че те са заплашили не само него, но и майка му, да приемат [вероизповедание] като в противен случай ще бъдат убити, но това противоречи на дадените му сведения че той е [вероизповедание]. Налице са и други противоречия в проведените с него интервюта пред органа, подробно посочени в административното решение и в решението на АССГ. В проведеното интервю от 26.07.2016 г. търсещият закрила е заявил, още че не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политически партии и организации. Единствената причина която изтъква за получаване на статут на бежанец и хуманитарен такъв е заплаха за живота му свързан с религията която изповядва, но това изцяло противоречи на установеното в административното производство – чужденецът е [вероизповедание], а групировката която го е заплашила, според неговите думи, си поставя за цел и иска всички хора да бъдат [вероизповедание] т. е. не е налице твърдяната заплаха от преследване както го изисква нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, която норма изцяло възпроизвежда нормите предвидени в Женевската конвенция относно предоставяне статут на бежанец. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещия убежище трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведеното интервю с чужденеца излага данни, които обаче са противоречиви и именно те са дали обосновка на органът да ги приеме като недостоверни. Правилно и законосъобразно АССГ е преценил събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и е установил, че те не сочат на заплахи за живота, сигурността и свобода на чужденецът, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Само по себе си положението в Мали не може да е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Няма данни по делото Сисе М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Причините, които чужденецът посочва в интервюто са свързани с водената в Мали война и заплахите към него тъй като майка му е [вероизповедание], което обаче не подкрепено с твърди доказателства и противоречи на останалите данни които чужденецът е изложил в интервюто, както правилно е установил АССГ. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9 от ЗУБ, и е приел че липсват основанията посочени в нея вкл. и по ал. 8. Установява се от доказателствата, че макар в отделни райони на Република Мали ситуацията да е несигурна, то извършените атаки срещу силите на MINUSMA имат характер на терористични атаки, но не и на въоръжен конфликт, както и че в страната се извършва вътрешно разселване т. е. при връщане на лицето в Мали няма да се стигне до нарушаване на основните му човешки права вкл. че ще бъде подложен на трите тежки посегателства дефинирани в чл. 15 бук. "в" от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.12.2011 г. Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че актуалната ситуация в Мали не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". От представените пред настоящата съдебна инстанция извадки от пресата, не може да се направи друг извод. Действително, се установява, че ситуацията в Мали е напрегната, очевидно се наблюдават спорадични актове на насилие, но изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Мали, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Този извод се потвърждава и от представената справка № МД-569/10.08.2018 г., от която се установява липса на въоръжен конфликт в страната, а само на спорадични сблъсъци, нямащи белезите на въоръжен конфликт, бил той вътрешен или международен. При тези данни правилно е заключението както на административния орган, така и на АССГ, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение