Решение № 12770 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2014 г.

Решение № 12770 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Александров и Ивелина Влайкова Александрова, двамата от гр. Добрич, подадена чрез процесуалния им представител адв. Ангелов, срещу решение № 49 от 28.04.2014 г. по адм. дело № 886/2013 г. на Административен съд - Добрич. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кметът на община Добрич не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 1037 от 08.11.2013 г. на кмета на община гр. Добрич, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "Пристройка към жилище - ап. 3" със застроена площ 10,08 кв. м. и "Дървен навес - покритие тераса към ап. 3" със застроена площ 4,68 кв. м., разположени на първи етаж към югоизточна фасада на жилищна сграда с посочен административен адрес, построена в УПИ ХVII, кв. 3 по действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ - град Добрич с извършители Димитър Василев Александров и Ивелина Влайкова Александрова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган при условията на заместване, в кръга на правомощията му по чл. 223, ал. 1, т. 8 във вр. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, при спазване на изискуемата от закона форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните съдът е обосновал извод, че с оглед функционалното предназначение на описаните в заповедта обекти и техните технически характеристики същите представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед констатациите на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че в конкретния случай става въпрос за пристройка и навес, изпълнени към апартамент от съществуваща пет етажна сграда, реализирана в съответствие с действащия ПУП-ПРЗ. Строежът е от четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" във вр. с б. "б" от ЗУТ. Съдът е направил извод, че за извършване на установеното строителство е необходимо издаване на разрешение за строеж въз основа на инвестиционен проект, без значение какво е техническото решение на конструкцията, което обуславя приложимост на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ с разпореждане за премахване на незаконния строеж. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактите по делото са установени правилно. Изводите на първоинстанционния съд са направени след анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на изложените от жалбоподателите възражения, които се правят отново и в касационната жалба. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая установеният строеж с подробно описание на местонахождението и характеристиките му отговаря на законовото определение за строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че не са налице одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателите. Установено е, че извършеното строителство не попада в хипотезите на чл. 151, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, което прави строежът незаконен и обосновава извода на съда за материална законосъобразност на оспорвания административен акт. Констатациите на извършилите проверката технически органи, отразени в констативен акт № 5/27.09.2013 г. не са оборени в съдебното производство. В тази връзка изложените възражения за наличие на съгласие на етажните собственици и подадено заявление за издаване на виза за проектиране правилно са приети за неоснователни. Неоснователно е възражението на касатора, че административният акт - заповед № 1037 от 08.11.2013 г. на зам. кмета на община Добрич, е издадена от некомпетентен орган поради липса на представено пълномощно, от което да е видно, че кметът на община Добрич е упълномощил зам. кмета Иван Колев. В случая не е налице упълномощаване, а заместване, тъй като лицето - титуляр на правомощието е в обективна невъзможност да го изпълнява поради ползване на платен годишен отпуск. В такива случаи предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. По делото е представена заповед, с която кметът на общината е разпоредил зам. кметът Иван Колев да го замества при отсъствието му, както и доказателства за ползване на платен годишен отпуск в периода 04.11.2013 г. - 08.11.2013 г. В тежест на жалбоподателите е да докажат твърдението си, че към датата на издаване на оспорената заповед кметът на общината е бил на работа, което не е сторено. В проведеното открито заседание на 09.04.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателите не е оспорил заключението на съдебно - техническата експертиза и не е направил допълнително искане във връзка с доказателствата. При това положение правилно съдът е кредитирал същото като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с фактите, които се установяват в съвкупност с другите доказателства по делото. Оспорване на експертното заключение едва в касационната инстанция е недопустимо. Възражението за ненадлежно упражнена представителна власт на процесуалния представител на кмета на община Добрич е неоснователно. Видно от приложеното на л. 42 пълномощно Росица Тодорова в качеството си на главен юрисконсулт е упълномощена от кмета да го представлява по делата, заведени от и срещу община Добрич. В съдебно заседание административният орган е представляван именно от упълномощеното лице. Доводите в касационната жалба досежно належащата необходимост от извършеното пристрояване и приобщаване на терасата към апартамента, както и последващото съгласие на етажните собственици са неотносими при безспорно установената липса на строителни книжа, тъй като законът не обвързва причините за извършване на строителството без такива с неговата законност. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,