Решение № 9255 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13363/2011 г.

Решение № 9255 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13363/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Вила Рока" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Петров, против Решение № 3955/12.08.2011 г. по адм. дело № 5304/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Атанасова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил в една част жалбата на "Вила Рока" ЕООД против РА № 2000906689-В/6.01.2010 г. на ТД на НАП-София, а в друга част я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Отхвърлената част от жалбата визира този РА, в частта му потвърдена с Решение № 456/1.04.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП, с която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 20 889.14 лв., за д. п. м. 02, м. 03 и м. 04.2007 г., и м. 01, м. 03.2008 г., по фактури, издадени от "Адвент Лимитед" ЕООД и "Вега комерсиал О. К." ЕООД. Недопустимата част от жалбата срещу същия РА е по отношение отказаното право на данъчен кредит по доставки от "Ясен ИМ" ЕООД, доначислен ДДС за ревизираните периоди по извършени от "Вила Рока" ЕООД услуги и в частта на установени задължения по ЗКПО. За да отхвърли жалбата в посочената по-горе част, съдът е анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на тях е установил законосъобразност на оспорения РА, съответно е приел, че по делото липсват доказателства, че по издадените от "Адвент Лимитед" ЕООД и от "Вега комерсиал О. К." ЕООД данъчни фактури, са налице реални доставки, обосноваващи право на приспадане на данъчен кредит. За доставчика "Адвент Лимитед" ЕООД е приел, че представените при административното оспорване на РА доказателства- фактура № 27/16.04.2007 г., договор за доставка от 23.02.2007 г., приемо-предавателен протокол и извлечение от счетоводна справка за м. 04.2007 г. на дружеството-доставчик, не са достатъчни за признаване на доставката за реална. Според съда по делото няма данни за предходни доставчици, за осчетоводяване на стоките при прекия доставчик, както и в счетоводството на жалбоподателя не е отразено движение на тези стоки. Съдът е игнорирал представения приемо-предавателен протокол като доказателство за фактическо, реално предаване на стоките, поради непосочена дата на изготвянето му. По отношение на другия доставчик - "Вега Комерсиал О. К" ЕООД, издател на 8 бр. фактури, две от които с предмет "наем на билборд", по други две - "изготвяне на рекламна стратегия", и по останалите с предмет: "реклама в интернет", " уеб дизайн", "предпечат, дизайн и раздаване на на материали на туристическа борса "Ваканция 2007"", "дизайн и аранжиране на рекламен павилион", съдът е направил аналогични изводи, че представените от жалбоподателя доказателства при административното обжалване на РА са недостатъчни и също не обосновават изводи за реалност на тези доставки. В недопустимата за оспорване част от РА, съдът е приел, че оспорването пред съда е недопустимо, в частите в които РА не е бил оспорен по административен ред - аргумент от чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Непроизнасянето по доставките от "Юнайтед Требъл" ЕООД и "Макс Ком 2007" ЕООД, е на основание изявлението на самия жалбоподател в жалбата до съда, че не оспорва отказаното право на данъчен кредит по тези доставки. Така постановеното решение е правилно. I. Относно частичното оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима: В тази част обжалваното решение е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, като неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Следователно спорен по делото е бил въпроса относно предмета на административното обжалване по чл. 152 и сл. от ДОПК, пред директора на Дирекция "ОУИ" - София. Този предмет се определя от подадената от "Вила Рока" ЕООД жалба до Директора на Дирекция "ОУИ"-София. В тази връзка съдът е констатирал, че първоначалната жалба на касатора е била нередовна, по смисъла на чл. 147, ал. 2 от ДОПК, поради което му е било отправено уведомление за отстраняване на нередовностите, с конкретни указания в какво се изразяват, вкл. и указания да се уточни изрично в коя част се обжалва РА № 2000906689-В/6.01.2010 г., предвид петитума на жалбата за отмяна на РА в обжалваната му част. Видно от подаденото допълнение към жалба с вх. № 23-22-298/18.03.2010 г., имащо ролята на поправена жалба, касаторът изрично е посочил, че обжалва описания по-горе РА, в частта му, отнасяща се до непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 27/16.04.2007 г. издадена от "Адвент Лимитед" ЕООД /по т. I от жалбата/, по ф-ра № 300...386/6.01.2009 г., издадена от "Макс Ком 2007" ЕООД /по т.II от жалбата/, по ф-ра № 68/15.02.2007 г. издадена от "Юнайтед Требъл 99" ЕООД /по т. III от жалбата/, по фактури № 90/23.03.2007 г., № 152/25.04.2007 г., № 900/18.03.2008 г., № 771/9.01.2008 г., № 799/23.01.2008 г., № 807/29.01.2008 г., № 48/23.02.2007 г. и № 54/28.02.2007 г., всички издадени от "Вега Комерсиал О.К." ЕООД /по т.IV от жалбата/. В т.V от жалбата, касаторът е посочил, че оттегля същата по отношение определените му с РА публични задължения по ДОО, ДЗПО и ЗО.Накрая е формулиран петитум за отмяна на оспорения РА, в обжалваната му част, а не изцяло. В поправената жалба по административен ред липсват обстоятелства и петитум за отмяна на РА в частта на отказаното право на данъчен кредит по доставки от "Ясен ИМ" ЕООД, на доначислен ДДС за ревизираните периоди по извършени от "Вила Рока" ЕООД услуги и в частта на установени задължения по ЗКПО. Като е взел предвид поправената жалба, директора на Д "ОУИ"-София е постановил Решение № 456/1.04.2010 г., с което е потвърдил обжалвания пред него РА, в обжалваните части, а именно по отношение отказаното право на данъчен кредит по доставки от "Адвент Лимитед" ЕООД, "Юнайтед Требъл 99" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД и "Вега Комерсиал О.К." ЕООД, като в останалата част е приел, че РА е влязъл в сила. С допълнение към жалба вх. № 23-12-298/6.04.2010 г. касаторът е представил писмени доказателства, визирайки, че обжалва РА в цялост. В петитума обаче отново е поискал отмяна на РА в обжалваната му част. Това допълнение към жалба е постъпило в Дирекция "ОУИ" - София след постановяване на решението му от 1.04.2010 г. и след изтичане на 7-дневния срок за извършване на поправката. При тези данни законосъобразно е приетото от съда, че второто допълнение към подадената жалба от 6.04.2010 г. е без каквато и да е правна стойност и не обвързва административния орган. Същият правилно е определил предмета на обжалване и се е произнесъл по него, съобразно доказателствата. Въведените пред съда за първи път оплаквания срещу РА и в неоспорените пред директора на Д "ОУИ"-София части от РА, се явяват недопустими, на основание чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Това са частите, които правилно са оставени без разглеждане от първоинстанционния съд, а именно: отказаното право на данъчен кредит по доставки от "Ясен ИМ" ЕООД, доначисления ДДС по извършени от "Вила Рока" ЕООД услуги и установените задължения по ЗКПО. В тези части, като недопустимо, производството по делото е прекратено правилно. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. II. В отхвърлителната му част, обжалваното решение е също правилно. В тази част съдът е анализирал оспорените доставки от "Адвент Лимитед" ЕООД и от "Вега комерсиал О. К." ЕООД, без тези от "Макс Ком 2007" ЕООД и от "Юнайтед Требъл" ЕООД. По отношение на последните двама доставчици, касаторът е направил изрично изявление / в т. 3 от жалбата до съда/, че не обжалва отказаното му право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тях, което е формирало правилния извод за необжалване на РА по отношение на тях. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил законосъобразни изводи относно доставката по ф-ра № 27/16.04.2007 г., издадена от "Адвент Лимитед" ЕООД, с предмет: спално бельо, хавлии, кърпи, санитарни и хигиенни материали. Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд, че представените от касатора доказателства, не обосновават изводи за реалност на тази доставка. Наличието на част от документите за упражняване на право на данъчен кредит, по чл. 71 от ЗДДС, не е достатъчно за наличие на правото. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поставят като условие за възникване на това право наличие на облагаема доставка, свързана с реално получени стоки или извършени услуги. За реалността на доставката, както правилно е констатирали съда, следва да се докаже наличие на "данъчно събитие" по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, което възниква на датата на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Обикновено това се доказва с реално извършен транспорт по превозване на стоката до получателя, с извършени транспортни разходи от доставчика или получателя, ако това е уговорено, с издадени експедиционни бележки или складови разписки, с наличието на материално-техническа и кадрова база у прекия доставчик за извършването на доставката и най-вече с двустранно издаден приемо-предавателен протокол за приемане и предаване на стоката, описана в данъчната фактура. В случая от данните по делото е установено, че прекия доставчик не е представил такива доказателства. Касаторът е представил договор и приемо-предавателен протокол, без дата на издаване и без достоверна дата въобще, поради което правилно, имайки предвид характера му на частен документ, съдът го е игнорирал. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза пък е установено, че както в счетоводството на този доставчик, така и в това на касатора липсва счетоводно заприходяване на тези стоки. При тези данни изводите на съда за недоказаност на условията за реалност на тази доставка, по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, се явяват законосъобразни, а с това и отказаното право на данъчен кредит. Касационният съд намира за правилни и другите изводи на съда относно доставките на стоки и услуги по 8 бр. фактури, издадени от "Вега комерсиал О. К." ЕООД. По тези доставки е установено, че две от фактурите не са включени в дневниците за продажба на прекия доставчик, а по всички касаторът не е доказал реалното им извършване. Както бе посочено по-горе за реалното извършване на услугите, касаторът, а при насрещната проверка и прекия доставчик, е следвало да представят доказателства за наличие на материално-техническо и кадрово обезпечение за извършване на услугите от доставчика, за направени разходи по повод на тях, за наличието на собственически или ползвателски права върху отдадените под наем билбордове, за местонахождението им, за наличие на специални материали, техника и кадри за изпълнение на услугите по предпечат, дизайн и реклама по интернет, доказателства, че последната е излъчена и пр. Липсват доказателства не само за собствен ресурс на прекия доставчик за изпълнение на услугите, но и за ползването на подизпълнители. Правилен е извода на съда, че представените от касатора документи в хода на административното обжалване на РА, при липса на други, не са достатъчни и не обосновават изводи за реалност на тези доставки, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по касационната жалба на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 лв., което е минимално такова, съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,