Решение № 12822 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2010 г.

Решение № 12822 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Спас Любенов Спасов, от с. Маджаре, община Самоков, срещу решение № 366/10.05.2010 г. по адм. д. № 959/2009 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Георги Димитров Борисов чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Ответникът РДНСК-Югозападен район чрез своя пълномощник счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът Иван Димитров Борисов застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-154/21.10.2009 г. на началника на Софийската РДНСК, с която му е отхвърлена жалбата на срещу отказ за узаконяване № 08/09.07.2009 г. на главния архитект на община Самоков за строеж "Дървен навес с два броя огнища", изграден в УПИ ХIХ-125, кв. 11 по плана на с. Маджаре, община Самоков. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявената жалба. Решението е неправилно при следните съображения: На първо място отказът за узаконяване от главния архитект е мотивиран с разпоредбата на § 184 ПЗРЗУТ. Обжалваният отказ на началника на Софийската РДНСК пък е произнесен на основание § 16, ал. 2 ПРЗУТ. В мотивите си първоинстанционният също е направил смесване на въпроса за узаконяването и търпимостта на строежа, като е изложил съображения съобразно материалноправните предпоставки на § 16, ал. 2 ЗУТ. По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строжът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. Нито административният орган в лицето на началника на Софийската РДНСК, нито решаващият съд се е занимал с въпроса за узаконяването съобразно разпоредбата на § 184 ПЗРЗУТ. На практика поставеният от жалбоподателя въпрос е изместен, като е подменен предмета на жалбата от административния орган и от съда. Това изключва възможността касационната инстанция да провери законосъобразността на съдебното решение и на обжалвания акт от гледна точка на приложимия закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалвания отказ. Делото следва да се върне на началника на РДНСК-Югозападен район за ново произнасяне по подадената от касатора жалба, която следва да се разглежда като такава срещу отказ за узаконяване, а срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 2 ЗУТ. Всъщност началникът на РДНСК не е компетентен по въпросите за търпимостта на строежа, както се посочи по-горе. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта като постановено при участието на заинтересованите страни. В административното производство по отказ за узаконяване участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани-собственици или съсобственици на терена, или съседи. Поради това и такива лица не могат и да са заинтересовани в първоинстанционното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение