Решение № 14152 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2013 г.

Решение № 14152 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5051/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 467/26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3761 по описа за 2012 г. на административния съд Варна, Първо отделение, двадесет и пети състав. С решението е отменен Ревизионен акт № 181200780/16.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 523/03.09.12 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която на дружеството е увеличен финансовият резултат за 2009 г. с 1265 лева, за 2010 г. с 58 710 лева и върху тези суми е начислена за довнасяне по ЗКПО сумата от 125,24 лева за 2009 г., а за 2010 г. сумата от 7759,65 лева и лихви в размер на 699,25 лева. Претендира разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и потвърждаване на ревизионния акт. Ответната страна по касационната жалба - "Инфраструктура" ЕООД я оспорва чрез адв. Запрянов в съдебно заседание и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 181200780/16.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 523/03.09.12 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, с която на дружеството е увеличен финансовият резултат за 2009 г. с 1265 лева, за 2010 г. с 58 710 лева и върху тези суми е начислена за довнасяне по ЗКПО сумата от 125,24 лева за 2009 г., а за 2010 г. сумата от 7759,65 лева и лихви в размер на 699,25 лева. За да отмени акта в цитираната част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но самостоятелните обекти, продадени с описаните нотариални актове, са реализирани съобразно икономическите условия на пазара на недвижими имоти, характеризиращи се със спад в продажните цени поради намалено търсене предвид стагнацията в страната и финансовата криза, и изискването от страна на купувачите обектите да са въведени в експлоатация. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Фактическата обстановка е безспорно установена. Спорът по делото е относно определянето на пазарната цена за процесните имоти. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че методиката използвана от вещото лице /основно метод на възстановителната стойност и отчасти сравнителен метод/, назначено от органа по приходите, е неправилна, както и базирането само на сайтове за недвижими имоти, а не на данни за реални сделки, което е довело до неправилни изводи за пазарната цена на имотите и оттам до неправилно преобразуване на финансовия резултат. Настоящият касационен състав споделя първоинстанционните мотиви във връзка с това, че вещото лице по назначената по делото техническа експертиза е използвало приложимите за конкретния случай метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката, /сравнителен метод т. е. пазарен подход/. Правилно е счетено, че експертизата е съобразила при определяне на пазарната стойност на имотите конкретните им характеристики, местоположение, транспортна достъпност, изложение, конюнктурата на пазара, при която са извършени сделки на подобни обекти и със сходни характеристики. Имотите, които вещото лице е използвало за сравнение, са описани в документи, находящи се в Агенция по вписванията - гр. Русе и с тях са извършвани сделки в същия период. Намират се в централната част на града, на главна улица, за разлика от процесните имоти, които са в промишлена зона, и са с по-голяма степен на завършеност от имотите в Универсална търговска сграда, кв. Източна промишлена зона. Приложен е и корекционен коефициент за местоположение и коефициент за степен на завършеност, защото процесните имоти са изградени в груб строеж, без довършителни работи. Именно при задълбочен анализ и прилагане на корекциите, се установява от експертизата, че цените на имотите в универсалната търговска сграда в източна промишлена зона са в диапазона от 220 лв./кв. м до 145 лв./кв. метър. Неоснователно е твърдението, че в заключението на вещото лице по СТЕ, допусната в съдебната фаза, има липса на съпоставимост между изследваните обекти и имота приет като аналог за изготвяна на пазарната стойност. Приложеният корекционен коефициент за местоположение и коефициент за степен на завършеност предмет на сделките, дават възможност за съпоставимост на посочените в експертизата с ревизираните недвижими имоти в груб строеж или в незавършен вид, обстоятелство което изрично е упоменато в нотариалните актове, както и издадените фактури за тези сделки. Това обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд, както и от допусната по делото СТЕ, но не е отразено в СТЕ, назначена в ревизионното производство, въпреки, че в предствените нотариални актове е записано, че се продават в "груб строеж". Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 500 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноските - 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,