Решение № 2343 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2020 г.

Решение № 2343 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7383/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Орловска от гр. Видин срещу Решение № 92 от 05.06.2020 г., постановено по адм. дело № 398/2019 г. от Административен съд Видин, с което е отхвърлен предявения срещу Община Видин иск за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., в периода от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г., вследствие отменени, като незаконосъобразни, актове за установяване на задължения (АУЗ) № 550400678-1 от 28.06.2018 г. и № 5504001007-1 от 28.11.2016 г., издадени от публичния изпълнител (ПИ) в отдел МДТ, изразяващи се в [заболявания] и др. и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляващи разноски по делото. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Ответната страна – Община Видин, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: М. Орловска е предявила срещу Община Видин иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., в периода от 28.06.2018 г. до 28.06.2019 г., вследствие отменени, като незаконосъобразни, актове за установяване на задължения (АУЗ) № 550400678-1 от 28.06.2018 г. и № 5504001007-1 от 28.11.2016 г., издадени от публичния изпълнител в отдел МДТ, изразяващи се в [заболявания] и др. Съдът е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. За да постанови този резултат се е позовал на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, като въз основа на това е извел обосновани и съответни на материалния закон правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че АУЗ № 550400678-1 от 28.06.2018 г. на ПИ в отдел МДТ при Община Видин е бил частично отменен от горестоящия административен орган, при оспорването му по жалбата на г-жа Орловска с дата 13.08.2018 г., за периода от 2009 до 2012 г. поради изтекла погасителна давност. В останалата му част актът е бил потвърден. С Решение № 128 от 07.11.2018 г., постановено по адм. дело № 240/2018 г. АС – Видин е отменил Решение рег. № МД-02-910 от 17.08.2018 г. на началника на МДТ при Община Видин и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов акт, в 30-дневен срок, при спазване на дадените в мотивите указания по приложението на материалния закон. При новото разглеждане на преписката ПИ в отдел МДТ при Община Видин е издал АУЗ № 5504001007-1 от 28.11.2016 г., който също е станал предмет на съдебен контрол за законосъобразност в частта относно начислената такса за битови отпадъци и лихвите за забава касателно същия недвижим имот, собственост на ищцата, находящ се в ЮПЗ на гр. Видин. С Решение № 81 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 22/2019 г. от АС – Видин оспорваният акт, потвърден с Решение рег. № АО-02-06-1203/1 от 21.12.2018 г. на началника на отдел МДТ при Община Видин, е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на органа по приходите при спазване на дадените в мотивите указания по приложението на материалния закон. След получаване на преписката административният орган е издал последващ АУЗ № 5504000583-1 от 31.10.2019 г., който акт е обжалван по административен ред и потвърден изцяло с Решение рег. № АО-02-06-885 от 03.12.2019 г. на началника на отдел МДТ при Община Видин. При съдебното обжалване съдът от първата инстанция е отменил акта на публичния изпълнител в частта по т. 3 относно установените задължения за ТБО за 2013 г. – 81. 90 лв. и лихви за просрочие върху тях – 51. 28 лв. и е отхвърлил жалбата на г-жа Орловска в останалата част, като неоснователна - Решение № 62 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 399/2019 г. на АС - Видин. Това решение на съда, на осн. чл. 160, ал. 6 ДОПК е окончателно и не подлежи на касационен контрол, което е посочено и в мотивите на Разпореждане № 6446 от 01.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4521/2020 г. на председателя на осмо отделение на Върховния административен съд, служебно известно на настоящия състав. С това въпросът за дължимостта на ТБО и лихви за просрочие досежно процесния имот на ищцата е разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт, по силата на който е налице задължение за ТБО, респ. лихви за просрочие. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателства и доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В случая административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Анализирал е фактическата обстановка по делото в съответствие със събраните по делото доказателства и при преценката им е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено, което обуславя неоснователност на исковата претенция. Не е спорно, че са налице два отменени, като незаконосъобразни, административни акта, постановени от длъжностни лица на ответника при изпълнение на административната им дейност с разпореждане на съда преписката да се върне на административния орган за ново решаване с конкретни указания. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е установила, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства както наличието на претендираните от нея вреди, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменените актове. Както правилно е приел съдът от първата инстанция описаните в исковата молба "вреди" - [заболявания], съпътстват нормално всеки един неизправен длъжник, от когото се претендират неизплатени в срок задължения и лихви върху тях. Още повече, че в случая разпитаният по делото свидетел – д-р Калчев сочи, че ищцата страда от [заболяване], датиращо от 2007 г., за което всякакви стресогенни фактори от битов характер, от здравословен характер или от неблагоприятни житейски ситуации бива обостряно. Какво е обаче конкретното отражение на отменените актове върху конкретната личност и нейното психическо и физическо здраве не е установено с допустимите доказателствени средства. Спорът на ищцата с общината е с многогодишна давност и се свежда до това, че тя отказва да приеме, че ежегодно следва да заплаща таксата за битови отпадъци за собствения си недвижим имот, находящ се в ЮПЗ на гр. Видин, в частта за обезвреждане на отпадъците и поддържане на териториите тъй като счита, че не генерира такива, респ. смята, че не дължи заплащане (вж. разпита на св. Николова). С оглед на изложените съображения настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда, че ищцата не е доказала наличието на вреда, която да е настъпила в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените административни актове, поради което искът й законосъобразно е бил отхвърлен. Решението е неправилно обаче в частта, с която М. Орловска е осъдена да заплати на Община Видин съдебни разноски в размер на 100 лева. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, в относимата й редакция, не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това решението в тази част следва да бъде отменено. При този изход на делото и с оглед горното, искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение