Решение № 5403 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2014 г.

Решение № 5403 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8627/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 3328/19.05.2014 г. по адм. д. № 2972/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменен РА № 231201489/22.05.2012 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2705/19.11.2012 г. на ДД "ОУИ", понастоящем - "ОДОП", с който е отказано право на данъчен кредит на "Сиди Груп"АД общо в размер на 188 148,59 лв., отнасящ се за данъчни периоди м. 08.2008 г., м. 09.2008 г., м. 10.2008 г., м. 11.2008 г, м. 12.2008 г, м. 04.2009 г., м. 05.2009 г., м. 07.2009 г., м. 11.2009 г., м. 03.2010 г., м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г., по фактури, издадени от "Стройгарант " ЕООД и "Сидиком" ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба. Ответникът "Сиди Груп" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмен отговор и устно, в съдебно заседание, който претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени РА съдът е обосновал изводи, че ревизиращите органи са мотивирали отказа на ДК само и единствено въз основа на твърдения за липса на кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост на доставчиците на услуги, без да обсъдят и анализират в цялост останалите приложени към преписката доказателства, индикиращи извършването на тези услуги. Въз основа на анализ на всички ангажирани доказателства в хода на административния и съдебен процес, включително и приета съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установен фактът на реално осъществяване на договорени и приети СМР, отразени в процесните фактури. В допълнение, съдът се е позовал на констатация на ревизиращия екип, вписана и в РД, от проверка на място в обекта. Съдът се е позовал на представен по делото РА № 2001105360/11.07.11 г., издаден на "Стройгарант " ЕООД, в който са приети за реални извършените от същия СМР на обект хотел "Борова гора", документирани с фактури № 7/26.10.2010 г. с данъчна основа 243 410 лв. и начислен ДДС 48 682 лв., № 8/26.11.2010 г. с данъчна основа 191 410 лв. и ДДС 38 282 лв. и фактура № 10/28.12.2010 лв., както и не е оспорен договорът за строителство от 5.10.2010 г. и приложенията към него. Съдът се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която, при липса на спор, че фактурираните стоки и услуги обективно съществуват, но се оспорва фактът, че са осъществени от доставчиците - издатели на фактурите, правото на приспадане може да бъде отказано само, в случаите, когато са налице обективни данни, съдържащи обстоятелства, които сочат за наличието на измама или злоупотреба с право и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама или злоупотреба с право. В случая приходният орган няма такива твърдения. При тези данни, съдът е приел, че е налице доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС - налице е извършването на услуга срещу насрещна престация, на основание сключени договори, както и предпоставките на чл. 71 ЗДДС и в посочената по делото хипотеза, на данъчнозадълженото лице, следва да се признае правото да приспадне данъка върху добавената стойност, начислен в издадените фактури, от посочените по РА доставчици, с каквито мотиви РА е отменен като незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е правилно. Действително кадровата и техническа обезпеченост на доставката е от значение за нейната реалност, но от една страна, липсата на безспорни доказателства за това следва да е установена и от друга - ненамирането на доставчика на данъчния адрес не означава винаги, че доставчика не е притежавал техническа и кадрова обезпеченост и че доставката не е извършена. Данъчните органи са тези, които следва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице, каквото условие е въведено и в практиката на Съда на Европейския съюз, която националните съдии следва да съобразяват. В процесния случай в оспорвания РА не се съдържат констатации за извършена данъчна измама, а и са налице доказателства за реалност на доставките, както и констатации, съдържащи се в издаден РА на единия от доставчиците, при който липсват такива твърдения. Визираната липса на реалност предполага неправомерно поведение на двете страни, за каквото обаче не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. Липсата на доставка не може да се твърди или предполага, а следва да бъде доказана по безспорен начин в процеса на съответната проверка или ревизия посредством надлежни доказателствени средства. Тези средства трябва да удостоверяват относими обстоятелства, а преценени поотделно и заедно, да обосновават по безспорен начин извода за липса на доставка с оглед на определението, дадено в закона. В случая, още в хода на ревизионното производство са представени документи, изискани от ревизиращите органи относими към процесните фактури, а именно: Договори, количествено-стойностни сметки като приложение към договорите, протоколи обр. 19, приемо-предавателни протоколи за доставени строителни материали и услуги. Осигуряването на материалите, съгласно клаузите на договорите, е задължение на доставчика, като материалите са доставени на строителната площадка и приети от възложителя, съгласно съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи. Така представените документи не са оспорени от ответната страна. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че всички договорени СМР, отразени в количествено-стойностната сметка, представляваща приложение към договора от 5.10.2010 г., сключен със "Стройгарант" ЕООД и по рамковия договор от 4.08.2008 г., сключен със "Сидиком" ЕООД са реално завършени и като такива са приети с актове обр. 19. Изрична е констатацията на вещото лице, че хотел "Борова гора", находящ се в гр. Пирдоп е в експлоатация и към момента представлява хотел, басейн, СПА център, тенис-корт, стопанство за ездитни коне и път за достъп. Налице е констатация на ревизиращите органи на база оглед на място. При посещение от ревизиращия екип в хотелския комплекс, където се твърди от ревизиращия, че са осъществени процесните СМР, изрично отразено е в Протокол № 1212467/23.03.2012 г., че "СМР в комплекса са извършени от "Стройгарант" ЕООД, "Екобилд строй" ЕООД и "Сидиком" ЕООД". От значение е и констатацията на ревизиращия екип, че ремонтираният хотел се използва от ревизираното дружество за извършване на облагаеми доставки - отдаване под наем на същия, от което са реализирани приходи и за които облагаеми доставки ревизираното дружество издава в срок фактурите, като начислява ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС, което е една допълнителна индиция за извършените в обекта СМР. Съдът се е позовал на представен по делото РА № 2001105360/11.07.11 г., издаден на "Стройгарант " ЕООД, в който е прието, че извършените от същия СМР на обект хотел "Борова гора", документирани с фактури № 7/26.10.2010 г. с данъчна основа 243 410 лв. и начислен ДДС 48 682 лв., № 8/26.11.2010 г. с данъчна основа 191 410 лв. и ДДС 38 282 лв. и фактура № 10/28.12.2010 лв. са реално извършени, което е в пълно противоречие с изводите, направени от ревизиращите органи в оспорвания РА, издаден на "Сиди Груп" АД. От представения РА на доставчика "Стройгарант" ЕООД, Договорът от 5.10.2010 г., с който жалбоподателят е възложил на "Стройгарант " ЕООД извършване на ремонтни строително-монтажни работи (СМР) за хотел "Борова гора", гр. Пирдоп, не е оспорен, като ревизиращите органи са приели за безспорно, че осигуряването на материалите е задължение на "Стройгарант" ЕООД и че материалите са доставени от последния на строителната площадка и приети от възложителя съгласно приемо-предавателни протоколи 1, 2, 3 и 4, приложени към представения по делото с писмо от 9.01.2014 г. ПИНП № 220-27-1101298-1/1.06.2011 г. По повод оспорването на кадровия и технически персонал, от страна на ревизиращите е прието още, че "Стройгарант " ЕООД е сключил граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 5.10.2010 г. с посочен инженер, с който последният е приел да извършва технически контрол по изпълнение на Договор за строителство от 5.10.2010 г. От представените доказателства - сметка за изплатени суми от 20.05.2011 г., служебна бележка за авансово внесен данък и осигуровки, 3 броя преводни нареждания от 25.05.2011 г. за внесени от "Стройгарант" ЕООД здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО и авансов данък във връзка с посочения граждански договор, както и платежен фиш за м. май 2011 г. е видно, че на ангажираното по гражданския договор лице е било възложено да осъществява от името на "Стройгарант" ЕООД подробно описаните в чл. 5 от посочения граждански договор работи. На лицето е заплатено съответното възнаграждение, внесени са дължимите от възложителя авансов данък и осигуровки. Правилни са изводите на съда, че подходът на данъчните органи следва да е еднакъв към съконтрагентите по Договор за строителство от 5.10.2010 г., сключен между "Сиди Груп" АД и "Стройгарант" ЕООД, при извършване на ревизиите на дружествата. При едни и същи констатации, при "Сиди Груп" АД договорът не е ценен, а при "Стройгарант " ЕООД договорът е признат за действителен и не са коригирани счетоводните отразявания, свързани с доставките. Така анализирани всички данни по делото, установени с безспорни доказателства и приета съдебно-техническа експертиза установяват реално осъществяване на договорени СМР, отразени в процесните данъчни фактури, при което са налице предпоставките по чл. 68, чл. 69, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което отказът на данъчен кредит е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответника по касация се дължат разноски за касационната инстанция, но освен представения Договор за правна защита и съдействие, в който само са договорени суми и срокове за заплащане на адвокатско възнаграждение, графата - платено възнаграждение не съдържа отразявания, а други доказателства за извършено плащане не са представени, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като недоказано, че договореното е платено, не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение