Решение № 9155 от 19.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителя на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/ против решение 244 от 14.02.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2723/2021г. С него се отменя заповед за налагане на санкция РД-253С-328/8.09.2021г. на Управителя на НЗОК, с която за девет нарушения на чл.287, ал. 1 и ал. 3 от Националния рамков договор НРД за медицински дейности /МД/ за 2020-2022г. във връзка с чл. 55, ал. 2 , т. 3 ЗЗО на основание чл. 414, ал. 3 от НРД на МБАЛ-Медицински комплекс Свети Иван Рилски ЕООД са наложени девет финансови неустойки в общ размер на 4500 лева, всяка от които по 500 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ-МК Свети Иван Рилски ЕООД, чрез процесуален представител адвокат В. Галева от САК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителя на МБАЛ МК Свети Иван Рилски ЕООД гр. Пловдив срещу заповед за налагане на санкции РД-253С-328/8.09.2021г. на Управителя на НЗОК, с която за девет нарушения на чл. 287 на НРД във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО и чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022г. на дружеството са наложени девет финансови неустойки по 500 лева всяка. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е доказателствата по делото, че всяко от констатираните нарушения са действително извършени, като съдът е извел извод на стр.6 от мотивите към решението си, че следва да се приеме, че лечебното заведение като изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица е допуснало посочените нарушения. Нарушенията се свеждат до това, че болничното заведение разполага със собствена аптека, че при изпълнение на процесните клинични пътеки са вложени изделия, които не се заплащат от НЗОК, закупени са от ЗОЛ, но не от болничната аптека, което е нарушение на чл. 287 от НРД. При тези констатации съдът е приел, че квалификацията на извършеното нарушение не е по чл.414 от НРД, който урежда болничната помощ заплащана от НЗОК, а в случая се установява нарушение на болничната помощ, която не се заплаща от НЗОК, поради което е отменена заповедта изцяло като постановена в нарушение на материалния закон и поради това е незаконосъобразна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбите на чл. 287 от НРД за МД за 2020-2022г. предвиждат, че всички медицински изделия, използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури, посочени в диагностично лечебния алгоритъм на КП, които НЗОК не заплаща извън стойността на КП, се доставят от лечебното заведение, заприходяват се и се отпускат от болничната аптека. Спорът е дали при констатиране на нарушение по чл. 287 от НРС са приложими санкционните норми на НРД. Съдът приема, че нарушението по чл. 287 от НРД не е обявено за наказуемо по реда на чл. 414 НРД, тъй като в случая се отнася до медицински изделия, които НЗОК не заплаща и е извън приложното поле на чл. 45 , чл. 55, ал. 2, т. 2 и чл. 414 НРД за МД за 2020-2022г. Така изведените мотиви за нарушение на материалния закон не се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 414 от НРД предвижда имуществени санкции за нарушения на изпълнител на болнична помощ по чл. 55, ал. 2, т 2 от ЗЗО, определени в този НРД, налагани от управителя на НЗОК, респективно директорът на РЗОК. Така цитирана разпоредбата следва да се тълкува, че определени в този НРД включва и нарушения по чл. 287 от НРД. Дали това съдържание е извън предмета на чл. 1 от НРД и извън обхвата на чл. 55, ал. 2, т. 2 и чл. 45 от ЗЗО е предмет на спор извън настоящия. В подкрепа на изведения извод е обстоятелството че в чл. 83, ал. 1 от индивидуалния договор, приложен по делото страните са поели задължение, при констатирани нарушения по изпълнение на настоящия договор да се налагат санкциите, предвидени в глава двадесет и първа от НРД. В § 10 от ДР на индивидуалния договор е предвидено, че за всички неуредени въпроси се прилагат ЗЗО, НРД и действащите относими нормативни актове. Наред с нормите на НРД и ЗЗО, предвиждащи определено поведение от изпълнителя на болнична помощ, действат и клаузите по индивидуален договор, в който се поема задължение от изпълнителя за отговорност по реда на НРД за нарушения на договора, които може и да са извън на обхвата на чл. 55 ЗЗО, но предвидени в разпоредбите на НРД са приложими на общо основание, включително и санкционните норми, както е в настоящият случай. Предвид изложеното решението е постановено в нарушение на материалния закон, правилно издирен, но неправилно приложен, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото се следват разноските за двете инстанции. Те са в размер на 200 лева за държавна такса и по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция или в общ размер на 500 лева, в полза на НЗОК. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение