Решение № 10534 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2015 г.

Решение № 10534 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "МЕЙН КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Вишнева" № 16, срещу Решение № 2955 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9899/2014 г. по описа на на Административен съд София-град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 2225691400007635/30.04.2014 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1517/22.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 3. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Ответникът по касация Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "МЕЙН КЪНСТРАКШЪН" ЕООД против Акт дерегистрация по ЗДДС № 2225691400007635/30.04.2014 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1517/22.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП. Поради обстоятелството, че жалбоподателят не е внесъл дължимия данък в срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 106, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 176, ал. 3 от ЗДДС е издаден обжалвания в настоящето производство, Акт за дерегистрация по ЗДДС № 2225691400007635/30.04.2014. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки - декларации осемнадесет на брой, подадени за времето от месец октомври 2011 г. до месец юли 2013 г. като размерът на декларираният, но невнесен ДДС, общо е в размер на 1 062 312,30 лв. Съгласно тази разпоредба, когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Приходният орган е описал конкретно справките - декларации, по които се следва внасяне на ДДС, като е посочен и размерът на неизпълнените задължения. При тези условия за да отхвърли оспорването съдът е преценил, че ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона /чл. 4, ал. 2 АПК/ и, че са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на 18 месеца, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията. Разбирането за системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС за 18 поредни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Решението е правилно и настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,