Решение № 2663 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7520/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Челопеч против решение 649 от 20.05.2024г. по адм. дело 1183/2022 г. на Административен съд София област в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Челопеч против Заповед ДК-02-Сф-5/27.10.2022 г. на Началника на РДНСК Софийска област, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ в частта й с която е наредена премахване на незаконен строеж 2 броя Ревизионни шахти които са разположени между РШ в ПИ 80323.58.9 и първата РШ, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения на 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. на Гл. архитект на общ. Челопеч. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът началника на РДНСК София област не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от началника на РДНСК София област против Определение 1299 от 01.07.2024г. постановено по адм. дело 1183/2022г. по описа на Административен съд София-област, с което е допълнено Решение 649/20.05.2024 г. по адм. д. 1183/2022г. по описа на АССО в частта му за разноските, като е осъдена Регионална дирекция за национален строителен контрол Софийска област да заплати на община Челопеч, разноски по делото общо за двете съдебни инстанции 3895,60 (три хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева. Счита определението за неправилно и моли за неговата отмяна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е било образувано по жалба на Община Челопеч против Заповед ДК-02-Сф-5/27.10.2022 г. на Началника на РДНСК Софийска област, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Канализация с 4 броя ревизионни шахти /РШ/ - от съществуваща (по чертеж 1 от инвестиционния проект, одобрен на 13.10.2014 г.) до РШ в имот 058009 по КВС на с. Челопеч, граничещ с регулационните граници на с. Челопеч, с възложител Община Челопеч. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед в частта й с която е наредена премахване на незаконен строеж 2 броя Ревизионни шахти които са разположени между РШ в ПИ 80323.58.9 и първата РШ, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения на 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. на Гл. архитект на общ. Челопеч, съдът е приел, че от заключението на приетата СТЕ се установява, че две са новоизградените РШ и две съществуващи такива, като в частта на съществуващите Първата от четирите РШ, приета за новоизградена в заповедта за премахване, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения па 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. на Гл. архитект на общ. Челопеч, е съществувала към момента на одобряване на инвестиционни проекти, по който е издадена Заповед 3 от 13.10.2014г. на Главния архитект на община Челопеч за изменение на Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. по редна начл. 154 от ЗУТ, както и в частта на последната РШ, разположена в ПИ 80323.58.9 (стар номер 058009) административния акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Прието е, че в частта относно останалите две ревизионни шахти, които са разположени между РШ в ПИ 80323.58.9 и първата РШ, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения на 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. на Гл. архитект на общ. Челопеч към него не са отразени в документите, свързани с издаването на Разрешение за строеж 1/18.06.1992 г., на PC 18/28.11.2012 г. и одобрения на 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към него не са налице строителни книжа, т.е. инвестиционни проекти и разрешение за строеж. За изградения строеж е бил необходим както инвестиционен проект (съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ), така и разрешение за строеж (съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ). Не се спори, че за процесните РШ няма одобрени инвестиционен проект, нито разрешение за строеж. Според съда, процесния строеж не попада сред изключенията по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за които не е необходим одобрен инвестиционен проект, както и сред изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не е необходимо разрешение за строеж. Решението на Административен съд София област е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че от заключението на приетата СТЕ се установява, че две са новоизградените РШ и две съществуващи такива, като в частта на съществуващите Първата от четирите РШ, приета за новоизградена в заповедта за премахване, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения па 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. на Гл. архитект на общ. Челопеч, е съществувала към момента на одобряване на инвестиционни проекти, по който е издадена Заповед 3 от 13.10.2014г. на Главния архитект на община Челопеч за изменение на Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. по редна начл. 154 от ЗУТ, както и в частта на последната РШ, разположена в ПИ 80323.58.9 (стар номер 058009) административния акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В частта относно останалите две ревизионни шахти, които са разположени между РШ в ПИ 80323.58.9 и първата РШ, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения на 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към Разрешение за строеж 18/28.11.2012 г. на Гл. архитект на общ. Челопеч към него не са отразени в документите, свързани с издаването на Разрешение за строеж 1/18.06.1992 г., на PC 18/28.11.2012 г. и одобрения на 13.10.2014 г. инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ към него не са налице строителни книжа, т.е. инвестиционни проекти и разрешение за строеж. За изградения строеж е бил необходим както инвестиционен проект (съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ), така и разрешение за строеж (съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ). Не се спори, че за процесните РШ няма одобрени инвестиционен проект, нито разрешение за строеж. Също така, процесния строеж не попада сред изключенията по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за които не е необходим одобрен инвестиционен проект, както и сред изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не е необходимо разрешение за строеж. Правилно е прието от съда, че липсата както на одобрен инвестиционен проект, така и на разрешение за строеж прави строежа незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като строеж от втора категория на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ той подлежи на премахване, както правилно е постановено и с обжалваната заповед, поради което в тази част, относно останалите две ревизионни шахти, които са разположени между РШ в ПИ 80323.58.9 и първата РШ, отразена като съществуваща в чертеж 1 от част Водоснабдяване и канализация на одобрения на 13.10.2014 г инвестиционен проект правилно съдът е отхвърлил жалбата. Доводите на касатора за извършване на незаконните строителни дейности при условията на аварийност на ситуацията, настъпила след изпълнение на новата част на канализацията са неоснователни. Действително съгласно чл. 148 ал.6 от ЗУТ при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. Съдът счита, че дори да се приеме, че Община Челопеч е извършила строителни дейности при бедствена и аварийна ситуация то това обстоятелства не освобождава възложителя от снабдяване със строителни книжа, а само дава възможност тава да бъде извършено на по-късен етап в един разумен срок, което безспорно не е направено от жалбоподателя. Ето защо, решението като валидно , допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение 1299 от 01.07.2024г. постановено по адм. дело 1183/2022г. по описа на Административен съд София-област, е допълнено Решение 649/20.05.2024 г. по адм. д. 1183/2022г. по описа на АССО в частта му за разноските, като е осъдена Регионална дирекция за национален строителен контрол Софийска област да заплати на община Челопеч, разноски по делото общо за двете съдебни инстанции 3895,60 (три хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че въпреки че съдът се е съобразил с направеното възражение за прекомерност, то е следвало да присъди разноски в минимален размер на РДНСК. На първо място, първоинстанционният съд се е съобразил с направеното възражение за прекомерност и е редуцирал разноските, които е присъдил на РДНСК. Правилно първоинстанционният съд в случая констатирал, че е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното и доказано искане за разноски, от което следва, че е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по реда на чл.248 от ГПК. Съдът е взел предвид и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения определил такива в размер на 2815,60 (две хиляди осемстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки) лева във вр. с чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразявайки невисоката фактическа и правна сложност на делото, за производството пред АССО. Следва също да се посочи, че при направено възражение за прекомерност, съдът няма задължение да ги присъди в техния минимум според Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , а да присъди такива според правната и фактическа сложност на делото, което Административен съд София-област е сторил. По тези съображения административен съд, второ отделение,