Решение № 8091 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Решение 363/14.11.2023 г. на Административен съд (АС) Кърджали, постановено по адм. дело 241/2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 4581з-1512/22.06.2023 г. на ректора на Академията на МВР София (Заповед 4581з-1512/22.06.2023 г.), с която на основание чл. 163, т. 3, във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР (ПУДАМВР), е наложено наказание Отстраняване от академията на курсант Д. В. К. от IV редовен курс на факултет Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН) към Академията на МВР-София, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения, че решаващият съд неправилно е приел, че не са налице конкретни и непротиворечиви доказателства, обективиращи крайния извод на дисциплинарно наказващият орган за извършените от К. нарушения. Иска обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. В. К. срещу Заповед 4581з-1512/22.06.2023 г. Касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. Илиева. Ответникът по касация Д. В. К. не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед 4581з-1512/22.06.2023 г., с която на основание чл. 163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10, във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 ПУДАМВР, е наложено наказание Отстраняване от академията на курсант Д. В. К. от IV редовен курс на факултет ПБЗН към Академията на МВР София за това, че на 12.06.2023 г. в 21:45 ч. при извършване на проверка от сътрудник по охрана на Академия на МВР е установено, че на петия етаж в общежитие 2, в стая 505, група курсанти, сред които е и Д. В. К., от IV ВРК на факултет ПБЗН нарушават чрез силен говор и викове тишината в общежитието. На опитите на сътрудника по охрана да осъществи контакт, курсантите не отключват вратата и отговарят с нецензурни обръщения. От помещението са иззети пет отворени бутилки от бира. За да издаде цитираната по - горе заповед, административният орган е счел, че с поведението си курсантът Д. К. е извършил едновременно две нарушения на служебната дисциплина, посочени като: нарушаване на забраната в общежитията на Академията на МВР да се внасят и употребяват спиртни напитки (чл. 22, т. 3 от Правилника за настаняването и ползване на общежитията на Академията на МВР, квалифицирано като нарушение на чл. 162, т. 5 от ПУДАМВР) и нарушение на чл. 162, т. 10, пр. първо от ПУДМВР - морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол, което е обосновано от органа с доводи за употреба на нецензурни изрази. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил горната заповед, АС - Кърджали е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изискваната от закона писмена форма на административния акт, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. За да обективира тези си изводи, първоинстанционният съд е посочил, че липсват безспорни и непротиворечиви доказателства, обосноваващи извода, че дисциплинарно наказаният е извършил вменените му нарушения, респективно административният орган е формирал изводите си за наличие на така посочените дисциплинарни нарушения при неизяснена фактическа обстановка и при липсата на конкретни данни, доказващи извършването им. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на решаващия съд за недоказаност на приетото от органа за извършено деяние по отношение на откритите празни бутилки от алкохол в помещението, в което е бил и К. по време на проверката на сътрудника по охрана. Безспорно по това време в конкретната стая са присъствали и други лица освен него и са обосновани изводите на АС Кърджали в тази връзка, че от представените доказателства не става ясно въз основа на какви данни органът е приел, че именно наказаният с процесната пред административният съд заповед е внесъл и/или употребил алкохол. Правилно АС Кърджали е отбелязал, че обясненията дадени от сътрудника по охрана, а именно, че при влизането си в ректората курсантите миришели на алкохол, са твърде неконкретизирани и общи и от тях не може да се извлече безспорно, че К. е употребил алкохол. В случая, както е посочил решаващият съд се касае за субективно възприятие на далия обясненията, като не са налице данни за направен тест за алкохол на лицето, който да доказва твърдяното. По отношение на второто нарушение, обосновано от органа с използването на нецензурни думи от страна на К., настоящият съдебен състав отново споделя изводите на първоинстанционния такъв. По аналогия на нарушението, коментирано първо в настоящото изложение, тук отново не може да се изведе безспорно извод за това кой е изрекъл нецензурните думи, тъй като, както се посочи по-горе, в помещението са били общо 5 курсанти, сред които и К., като извършилият проверката сътрудник по охрана не е посочил кой конкретно е употребил нецензурните изрази, поради обстоятелството, че последните са възприети от него при затворена врата на помещението. Нещо повече напълно се споделя посоченото от АС Кърджали, че дори и да е доказано (което в случая не е) изричането на нецензурни думи конкретно от К., то това не би обосновало извод за морална разпуснатост, каквото е заключението на дисциплинарно наказващия орган. От изложеното се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Кърджали. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящата касационна инстанция. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение