Решение № 8253 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ Джи ес Хотелс Г. С. , гр. Хисаря, чрез пълномощника му адвокат Гълъбова, за отмяна на влязло в сила Решение 131 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело 6109/2023 г. по описа на Върховния административен съд и Решение 714 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело 3009/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив на основание чл. 239, т. 3 АПК. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие гр.София, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на искането и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в установения от закона срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение 714 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело 3009/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ Джи ес Хотелс Г. С. , със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, срещу решение 16/312/02541/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8695#32/12.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, както и на основание т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 391 135,46 лв. С Решение 131 от 08.01.2024 г., постановено по адм. д. 6109/2023 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационната жалба на ЕТ Джи ес Хотелс Г. С. решението на Административен съд Пловдив е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК, посочена от подалия искането като основание за отмяна на решенията на Административен съд Пловдив и Върховния административен съд, актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая искането се основава на обстоятелството, че с Решение 11466 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 5698/2023 г. по описа на Върховен административен съд, е отменена Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на чието приложение се основава решението, чиято отмяна се иска. Подалият искането търговец счита, че отмяната на подзаконовия нормативен акт пряко рефлектира върху правилността на решенията, чиято отмяна иска и налага ревизирането му по реда на извънредния способ. Обявяване нищожността или отмяната на подзаконова норма, на която е основан съдебният акт не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Нормативният акт, който съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове съдържа общи правила за поведение, не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административен акт, като властническо волеизявление, издадено въз основа на закона, на което е основано съдебното решение, който акт впоследствие е отменен по надлежния ред, като от отмяната му следват различни фактически констатации от тези, възприети в съдебния акт, чиято отмяна се иска. Отделно от това отмяната на подзаконовия административен акт, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, за разлика от отмяната на индивидуалните и общи административни актове, има действие занапред - подзаконовият нормативен акт се смята за отменен не от момента на издаването му, а от деня на влизането в сила на съдебното решение. Следва да бъде отбелязано и че съдебното решение, въз основа на което се иска отмяната, не е окончателно и същото не е влязло в сила. След служебно извършена справка се установява, че по подадена касационна жалба на министъра на земеделието и храните е образувано адм. д. 429/2024 г. по описа Върховен административен съд, като с Решение 3390 от 20.03.2024 г. е отменено Решение 11466 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 5698/2023 г. по описа на Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав, с което е възстановена неговата висящност. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което искателят основава на отмяната на подзаконов нормативен акт е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор е основателно. Следва ЕТ Джи ес Хотелс Г. С. , гр. Хисаря да бъде осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия