Решение № 11737 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Домакин 33 ЕООД гр. Габрово, чрез процесуален представител, срещу Решение 348/19.03.2024г., постановено по адм. дело 207/2023г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000723000532-091-001/26.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение 77/14.09.2023г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с който за данъчен период 02.12 22.12.2022г. на търговеца са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 10 251.04лв главница и 530.02лв. лихви за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС тъй като не е установено по безспорен начин връзката между РЛ и Ролекс 22 ЕООД, като двете дружества не следва да се тълкуват като замествано и заместващо. Неправилен е отказа да се извърши прихващане със сумата която РЛ има право на приспадане на ДК, като няма законова пречка това да се извърши с акт на съда. Моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС Габрово е бил РА Р-04000723000532-091-001/26.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение 77/14.09.2023г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 02.12 22.12.2022г. на търговеца са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 10 251.04лв главница и 530.02лв. лихви за забава. За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и в съответствие с материалния закон. Установено е от съда, че Домакин 33 ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 23.12.2003г., като за ревизирания период дружеството е с дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, осъществявало дейност в нощен клуб-ресторант Алегро с дискотека. При извършената ревизия се установява, че РЛ последователно и непрекъснато извършва еднородна дейност в един и същи обект с дружеството Ролекс 22 ЕООД, по смисъла на § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС. Прието е, че от 01.08.2022г. до 27.11.2022г. дейността в обекта е извършвана от Ролекс 22 ЕООД, а от 02.12.2022г. от РЛ, като дружествата са действали съгласувано чрез лицето К. А.. Данъчния орган е посочил, че Ролекс 22 ЕООД е започнало да осъществява дейността си в обекта въз основа на договор за наем сключен с Алегро Габрово 2 ООД, в което съдружник и управител е К. А., който е бил назначен на длъжност управител бар от наемателя със срок до 02.12.2022г., когато започва дейността си РЛ, в която физическото лице А. е собственик на капитала. Данъчния орган е приел, че заместваното и заместващото дружества са извършвали дейност в един и същи търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и не е налице изключението на чл. 96, ал. 11 от ЗДДС не е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността на предходното лице и датата на започване на дейността на лицето, определящо оборота по реда на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Прието е, че заместващото и заместваното дружества са осъществявали в процесния обект търговия със сходни стоки, обусловено от характера на обекта; ползвали са едни и същи активи; двете дружества са извършвали дейността под едно и също наименование за процесния обект; използвали са едни и същи наети лица за работа в обекта; използвали са едни и същи фискални устройства за отчитане на оборота. Горните установявания са довели до извода на органа по приходите, че двете дружества са извършвали последователно и непрекъснато еднородна дейност в един и същи търговски обект, с едни и същи активи, под едно и също търговско наименование на обекта и е налична организационна обвързаност, при която лицата са действали съгласувано и между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните. Посочено е, че на основание чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е следвало да се подаде заявление за регистрация до 09.12.2022г., а такова е подадено на 16.12.2022г. В съдебната фаза е назначена ССЕ от чието заключение се установява следното: 1. Облагаемия оборот на Домакин 33 ЕООД за периода 02.12.-22.12.2022г. е 68 416.54лв., като продадените стоки са за 49 025.77лв. , а закупените на стойност 15 246.47лв. АС Габрово е приел от събраните по делото доказателства, че са налице предпоставките на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС вр. с § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС и не е налично изключението съдържащо се в ал. 11 от с.з., като при неизпълнено задължение за подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това задължение се дължи ДДС, чиито размер се определя предвид нормата на чл. 102, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС и се установява с РА. Съдът е посочил че с Акт за регистрация по ЗДДС от 23.12.2022г., е прието, че първия ден на започване на еднородната дейност, съответно датата на която е надвишен оборота е 02.12.2022г. и заявлението за регистрация следва да се подаде до 09.12.2022г., а заявлението е подадено на 16.12.2022г. Според първоинстанционния съд правилно данъчния орган е тълкувал приложимите норми на ЗДДС и дължимия данък е определен от датата, на която е надвишен оборота до датата на която дружеството е регистрирано от органа по приходите, правилно е определена и основата за облагане с ДДС съобразно чл. 67, ал. 3 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Спор по фактите няма, като въпроса на която е следвало да отговори първоинстанционния съд е свързан с наличието или не на предпоставките на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС вр. чл. 102, ал. 4 и чл. 67, ал. 3 от ЗДДС а именно дали следва в облагаемият оборот на РЛ да се включи и този на лицето осъществяващо дейност в обекта преди него Ролекс 22 ЕООД. Правилни са съжденията на АС Габрово въз основа на събраните по делото доказателства, че от страна на административния орган е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, регламентирани от законодателя кумулативно, а именно: 1. две или повече лица осъществяват дейност в един и същ търговски обект; 2. дейността е еднородна; 3. дейността се извършва последователно; 4. лицата са свързани или действат съгласувано. По делото е безспорно установено, че РЛ и Ролекс 22 ЕООД извършват стопанска дейност в един и същ търговски обект бар-клуб Алегро , като дружествата използват едно и също наименование на обекта; осъществявали са в обекта търговия със сходни стоки, обусловено и от характера на последния; ползвали са едни и същи активи, видно от сключените договори за наем; ползвали са и един и същи персонал и са извършвали покупки на стоки от едни и същ доставчик. Тези установени обстоятелства водят до извод за наличие на извършвана от РЛ и от Ролекс 22 еднородна дейност по смисъла на чл. 96, ал. 10, изр. 2 от ЗДДС. Установена е и съгласуваност между дружествата по смисъла на § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС - "лица, действащи съгласувано" са лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице, според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност, може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. В конкретния случай съгласуваността се е извършвала чрез лицето К. А. Ролекс 22 ЕООД е сключило договор за наем с Алегро Габрово 2 ООД в което съдружник и управител е К. А., назначен като управител на бара от наемателя, атака също е и собственик на капитала на РЛ, което впоследствие е наело имота. При тези установявания е налице връзка между двете дружества даващо основание да се приеме, че между тях е възможно уговарянето на условия, различни от обичайните по смисъла на § 1, т. 93 ДР от ЗДДС и обосновава извод за съгласуваност в действията им. Не на последно място следва да се посочи и факта, че двете дружества са използвали едни и същи 4бр. фискални устройства за отчитане на оборота, от които е видно, че последно отчетения оборот е от 27.11.2022г. от страна на Ролекс 22 ЕООД, а РЛ е отчело първия си оборот от 02.12.2022г. т.е. осъществяваната от тях дейност е последователна и непрекъсната. Във връзка с горното изложения довод в касационната жалба за липса на връзка между двете дружества като заместващо и замествано е неоснователен и неподкрепен с доказателства. Правилно АС Габрово след като е приел наличието на предпоставките на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и липсата на условието залегнало в ал. 11 от с.з. е приел, че законосъобразно данъчното задължение на РЛ е определено въз основа на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС данъка е определен от датата на която е надвишен оборота първия ден на започване на еднородната дейност и отчитането на първата продажба 02.12.2022г. до датата на която дружеството е регистрирано 22.12.2022г., предвид издадения Акт за регистрация по ЗДДС 070422204747358. Правилно е определена и основата за облагане с ДДС, предвид нормата на чл. 67от ЗДДС данъчната основа се умножи по ставката на данъка, вкл. и за доставки на дребно. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Габрово е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, като с оглед материалния интерес се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 370лв., на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 пот Наредба 1/09.07.2004г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,