Решение № 9408 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3133/2025 г.
ВАСШесто отделение08.10.2025 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 848 от 24.01.2025г. на Административен съд -Пловдив по адм. дело 1042/2022г.
ОСЪЖДА П. А. БГ ЕООД, с ЕИК 160074586, с управител П. А. П., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], със съдебен адрес гр. Пловдив, [адрес] да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив сумата от 150/сто и петдесет/ лева, и в полза на М. А. Г. с [ЕГН] сумата от 700/седемстотин/ лева, представляващи разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. Х. Шилев, в качеството на процесуален представител на управителя на П. А. БГ ЕООД с ЕИК160074586, с посочен съдебен адрес в касационната жалба, против Решение 848 от 24.01.2025г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 1042/2022г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение 2153-15-120/30.03.2022г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на дружеството срещу Разпореждане 5104-15-33/21.02.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Пловдив за приемане на злополуката, станала с А. Н. Г., с [ЕГН] на длъжност водач на товарен автомобил над 20 тона за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, М. А. Г. чрез адвокат Лазаров взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решение е неблагоприятно, от надлежен процесуален представител, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което отхвърля жалбата му срещу разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 КСО, относно характера на злополука, която е приета за трудова, станала на 02.07.2021г. в 17.37 часа в Испания, провинция Навара, Община Олите, магистрала АР-15, точка 41.0 километър с А. Н. Г., изпълняващ длъжността "водач на товарен камион над 20 тона" при работодател и осигурител П. А. БГ ЕООД с ЕИК160074586, при която злополука/ПТП/ е настъпила смъртта му. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Административният съд е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел за установено от приложената административна преписка с доказателствата в нея и пред съда, че елементите по чл. 55 от КСО, съставляващи материални предпоставки една злополука да бъде квалифицирана за трудова са налице. Съдът е установил механизма на злополуката, вследствие на пътно транспортно произшествие, по време на изпълнение на възложените от работодателя функции, като увреждането е настъпило внезапно, като не са налице изключващи обстоятелства, злополуката да не бъде призната за трудова. При установеното от фактическа страна са изведени правни изводи в хипотезата на чл. 55 КСО относно характера на злополуката, че е трудова, както е приел и административния орган, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбите на чл. 55 и сл. от Кодекса за социално осигуряване определят фактическия състав, който следва да е наличен за определяне на една злополука като трудова. В настоящият случай всички елементи от този законов фактически състав са установени с надлежни доказателства. Възраженията, че не са събрани всички доказателства в конкретиката относно механизма на настъпилото ПТП, конкретно поведение на участниците и вината за настъпване на произшествието, наказателната отговорност и др. въпроси, са извън преценката за наличието на фактическия състав по чл. 55 КСО за определяне на злополуката като трудова. Общото възражение, че не са събрани допълнителни доказателства относно действията на компетентните органи в Испания и резултата от тези действия е извън преценката, по чл. 55 КСО както се посочи. В уредбата на трудовите злополуки, е без значение конкретното поведение на пострадалия, дали спазва длъжностната си характеристика, правилата за безопасност на труда и др., поради което при установен механизъм на причиняване на увреждането и връзката с работодател и осигурител и поведение при и по повод тази връзка в изпълнение на трудовите си функции квалификацията в случая, че злополуката е трудова е съответна на установените факти по делото и закона Предвид горното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, като настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първата инстанция. При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер 150 лева в полза на ТП на НОИ- Пловдив за юрисконсултско възнаграждение и 700лева в полза на М. А. Г. за възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение