Решение № 13611 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2012 г.

Решение № 13611 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Месопродукт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника си адв. В. Вълканов, против решение № от 5.10.2011 г., на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, постановено по адм. д. № 2863 по описа за 2005 г., в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 203/22.11.2004 г. на ДП - Студентска при ТДД - гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и решено по същество, като бъде отменен ДРА в обжалваната част. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Манчева излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред СГС е повторно и в изпълнение на указанията дадени в отменително решение на ВАС № 9517/7.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2493/10 г. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 203/22.11.2004 г. на ДП - Студентска, при ТДД - гр. София, в частта относно определени данъчни задължения за довнасяне в размер на 46 929,02 лв., от които 40 455,79 лв. ДДС и лихви 6 473,23 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел за установено, че в хода на ревизията са установени произведени и окачествени от ДВСК количества агнешко и шилешко месо, които не са отразени в счетоводството на жалбоподателя нито като покупка, нито като продажба. Поради липса на протоколи за брак, както и данни за повторна преработка на продукцията, съдът е приел, че законосъобразно ревизиращият орган е приел, че продукцията е реализирана за съответния период, без да е осчетоводен приход, което обуславя наличие на укрити приходи и данъчната основа е определена по реда на чл. 109, ал. 1, т. 2, т. З и т. 7 от ДПК (отм.). Във връзка с основния предмет на дейност на дружеството, при извършване на ревизията е установена разлика в количеството на произведените и транспортирани месни продукти и действително продадените по фактури количества. Проверката извършена в счетоводството на жалбоподателя е констатирала липса на възможност за установяване и определяне на данъчната основа. Изводите са направени въз основа на представените от "Месопродукт" ООД ветеринарномедицински свидетелства и получените от РВМС - гр. Враца, както и от търговските документи, съдържащи ветеринарния регистрационен номер на предприятието, в което са произведени, ветеринарното свидетелство, които документи придружават местните и други продукти от животински произход по време на транспортирането им при производството и предлагането на пазара. От жалбоподателя са представени заверени копия от Експертни листа, на всеки от които е поставен гриф "ишлеме". Установено е, че получените от ДВСК експертни листи нямат записан гриф "ишлеме", а сочат, че продукцията е предназначена за "реализация" или за "консумация", като е записано и за коя търговска мрежа са предназначени. В тази насока подробно съдът е обсъдил приетите по делото изискани по реда на чл. 153 от ГПК (отм.) от Регионална Ветеринарномедицинска служба (РВМС) гр. Враца в оригинал ветеринарномедицински свидетелства и експертни листи, от които съдът е приел, във ветеринарномедицинските свидетелства, графа първа, е посочен собственикът на животните или животинските продукти, в графа пета - местопроизхождението и начинът на предвижване (превоз) на месото или животинските продукти, в графа осма - целта, а в графа десета - получател. В някои от тези ветеринарномедицински свидетелства е посочен "Месопродукт" ООД като изпращач на животните или животинските продукти. При така установеното съдът е приел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че същият не е посочен, нито като собственик или изпращач на животните или животинските продукти, нито като получател на същите. От експертните листи, придружаващи свидетелствата, съдът е приел, че е видно, кой е собственика на месото, какво е неговото количество, вид, дата на производство или вида на животинския продукт и др., както и с какъв превоз са придвижени съответните продукти за реализация. На следващо място съдът е приел, че жалбоподателят е отказал да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва представената по делото документация и ги сравни със счетоводните записвания в счетоводството му. По делото липсват счетоводни документи, които да установят извършените от дружеството сделки по услуга представляваща "ишлеме", тъй като не са представени документи по извършване на услугата, било то по клане на животни или разфасоване на трупно месо, а именно приемо-предавателни протоколи, които да установят, че животните и месото се предават от собственика на изпълнителя и обратно, доказателства за извършване на транспортиране на стоката. Не са представени и фактури, които документално да обосноват осъществените доставки по услугата клане или разфасоване на месо. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В мотивите си съдът е изложил подробно кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, като същите са подробно обсъдени поотделно и в съвкупност. Основните доводи в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, тъй като са били изложени в жалбата пред СГС. Действително в преобладаващата част на представените в оригинал от третото неучастващо по делото лице ветеринарномедицинските свидетелства в графа първа, е посочен собственик на животните или животинските продукти, различен от касатора, но в свидетелство № 143001 е посечен като собственик касатора, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. От експертните листи, придружаващи свидетелствата, не става ясно кой е собственика на месото, така както твърди касатора и по точно не става ясно, че други дружества са собственици на месните продукти. Напротив в тях е посочено, че експертния лист е за установяване характеристика на качеството и годността на животинските продукти и суровини произведени от касатора и същите се пускат за реализация на пазара. Дори да се приеме тезата на касатора, че от така представените и приети по делото ветеринарномедицинските свидетелства и експертните листи се установява, че касаторът не е собственик на продукцията и не е реализирал тази продукция като закупена от него, остава недоказан факта, твърдян както в първоинстанционното така и в настоящото производство, а именно, че процесните количества месо и месни продукти са изработени на "ишлеме", със съответното обяснение на този вид услуга направено в касационната жалба. Правилно в тази насока съдът е приел, че от касатора не са представени доказателства за количеството и вида получени живи животни, които са заклани, респ. разфасовани от него и след това предадени обратно на собственика. В тази насока не е извършена проверка в счетоводството на касатора за да се установи по какъв начин са отразени процесните услуги твърдяни като "ишлеме". Неоснователен е довода в касационната жалба, че от представените ветеринарномедицинските свидетелства и експертните листи се установява как е извършена услугата "ишлеме", поради което не е необходимо изготвяне на ССЕ или приемо-предавателни протоколи. От тези доказателства не се установява в какво се изразява дейността на касатора, а само, така както е приел съдът и органа по приходите, че е установена разлика в количеството на произведените и транспортирани месни продукти и действително продадените по фактури количества. С оглед констатираното, законосъобразно са определени данъчния задължения за довнасяне на ДДС, след като е установената разлика между произведена и разрешена за продажба продукция от 10 117,78 лв., по данъчна основа определена по реда на чл. 109, ал. 1, т. 2, 3 и 7 от ДПК (отм.), след извършен анализ, съгласно чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) Основание за това е констатираната разлика между произведена и разрешена за продажба продукция, за която не са представени доказателства откъде произтича и същата е факта, който определя наличие на укрити доходи и на следващо място липсва счетоводна отчетност за сделките и услугите, както и доказателства от значение за определяне на данъчните задължения по см. на чл. 109, ал. 1, т. 2, 3 и 7 от ДПК (отм.) Неоснователен в тази насока е довода в касационната жалба, че сделките за услугата "на ишлеме" за ревизирания период не са били предмет на процесния ДРА, но дължимият за това ДДС е начислен и внесен в бюджета, тъй като именно това обстоятелство е твърдяното от него и е следвало да бъде доказано. Дали е начислен ДДС по сделките "на ишлеме", извършени от касатора, е въпрос на който е следвало да отговори вещото лице и след проследяване на счетоводните записвания е можело да даде заключение и за процесните количества месо и месни продукти. Факта, че касаторът не е представил част от изисканите му в хода на ревизията документи, вкл. аналитично отчитане на всички счетоводни сметки от гр. 30, гр. 70 и гр. 40 и аналитично отчитане на счетоводни сметки от гр. 20, както и списък на произведената продукция по артикули по месеци, справка за получените меса по видове, количества, документ за произход и т. н., налагат на извода, че не са оборени констатациите в ДРА, а жалбата е неоснователна. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи СГС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде уважена, като касаторът следва да заплати сумата от 1390 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,