Решение № 3328 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2010 г.

Решение № 3328 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Омуртаг" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Търговище, представлявано от управителя д-р Боян Филев, срещу решение № 33 от 28.04.2010 г., постановено по административно дело № 17 от 2010 г. на Административния съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-02-20 от 11.01.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Търговище, за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 14 331 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, а в условията на евентуалност Върховният административен съд да отмени обжалваната пред Търговищкия административен съд писмена покана. Ответникът - директорът на РЗОК - гр. Търговище, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Търговище, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от МБАЛ "Омуртаг" ЕАД - гр. Търговище, писмена покана с изх. № 29-02-20 от 11.01.2010 г. на директора на РЗОК - град Търговище, с която жалбоподателят е бил поканен в 14-дневен срок от получаването й да заплати доброволно неправомерно получените суми в размер на 14 331 лв. за четири случая по клинична пътека № 8, за три случая по КП № 166, за един случай по КП № 184 и за четири случая по КП № 184 на основание чл. 233, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г. Оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу атакуваната пред първоинстанционния съд писмена покана, не съдържа правните съображения на съда по съществото на спора. Съдът не е обсъдил и не е формулирал правни изводи относно съществените за решаване на делото въпроси от фактическа страна, а именно налице ли е в действителност неизвършване от лечебното заведение на всички медицински дейности и неспазване на индикациите за хоспитализация по цитираните в писмената покана клинични пътеки. Преценката на административния орган в това отношение е пряко относима към законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт и е следвало да бъде проверена от съда въз основа на представените от страните доказателства в съответствие с приложимите разпоредби, изискванията на т. 255, 196.8 и 196.6 от решение № РД-УС-04-17-НЗОК от 20.01.2009 г., както и ИД, съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждането и от преценката на кои доказателства е извел тази фактическа обстановка. От мотивната част трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и прилагането на закона към тях. От съдържанието на писмена покана с изх. № 29-02-20 от 11.01.2010 г. не става ясно защо директорът на РЗОК приема, че сумата 14 331 лв. е получена от лечебното заведение без правно основание, за да възникне задължение за възстановяването й. Нито в поканата, нито в посочените в нея като фактически основания медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми могат да бъдат индивидуализирани отделните случаи, за които се счита, че е било допуснато нарушение на критериите за дехоспитализация съгласно т. 196.8 или че не е бил извършен лечебнодиагностичният алгоритъм по т. 196.6, б. "а", от Решение № РД УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК по изброените ЗЗОЛ по съответните клинични пътеки. Не са изложени данни относно обстоятелствата в какво се изразява неосъществената медицинска дейност, за която РЗОК счита, че НЗОК е направила плащане и то се явява неоснователно; не е посочено дали на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ), вписани в справките за неоснователно заплатени случаи, са правени контролни прегледи в рамките на съответната клинична пътека (КП). В поканата, в медицинския протокол и в протокола за неоснователно получени суми са отразени само изводи без изписване на каквито и да било фактически основания, т. е. липсват конкретни факти, въз основа на които за всеки отделен случай е бил направен съответният правен извод, както и изводът, че лечебното заведение дължи възстановяване на суми именно в размерите, посочени в поканата. Не са посочени (индивидуализирани) случаите, за които РЗОК счита, че са допуснати или извършени нарушения на т. 196.6, б. "а" от Решение № РД УС-04-17 от 20.01.2009 г., респ. да изложи мотиви защо при тези случаи е налице нарушение на тези изисквания и в какво се изразява то. Вярно е, че съдът при известно напрежение би могъл да съпостави тези справки, медицински протокол № 499 от 13.10.2009 г., протокола за неоснователно получени суми и решението на арбитражната комисия и да стигне до някакъв извод по въпроса при кои случаи от посочените в справките и в медицинския протокол констатациите за допуснати или извършени нарушения на индивидуалния договор и решението на УС на НЗОК са били потвърдени от арбитражната комисия. Но въпреки това си усилие едва ли съдът би стигнал до (поне относително) верен отговор на въпроса в какво се изразява от фактическа страна всяко едно от твърдените нарушения. И не е възможно да стигне до верен отговор, защото не притежава специални знания по медицина, които биха му позволили да получи в цялост информацията, която се съдържа в медицинските и в други документи с медицинско съдържание, приложени по делото. В тази връзка основателно е касационното оплакване за немотивираност на постановения съдебен акт. В нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 144 от АПК първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл необсъждането по същество на събраните доказателства освен че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Доколко между страните съществува медицински спор кога е налице несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, е фактически въпрос и той следва да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Компетентността в тези случаи е на вещи лица с медицинско образование, които следва да отговорят на поставени от съда въпроси след проверка на медицинската документация, касаещи констатираните нарушения в мотивите на обжалваната писмена покана пред първоинстанционния съд. Наистина се касае за изясняване на въпрос, за което са необходими специални знания от областта на медицинската наука, каквито съдът няма. В случая съдът не може да провери правилността на наложените финансови неустойки без помощта на вещо лице, каквото е бил длъжен да назначи служебно на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК. Следва обжалваното решение да бъде отменено от касационната инстанция и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Търговищкия административен съд. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правно значими за законосъобразността на административния акт факти. Неизлагането на мотиви и правни изводи представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, без на практика да изложи съображенията си по съществото на казуса, Търговищкият административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Ответникът е подал молба за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, който е администрирал същата, но не се е произнесъл със съответния съдебен акт, което следва да извърши при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,