Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г.

Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. З. А. от гр. С., срещу решение от 19.04.2007 г. по гр. д. № 1746/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 21.11.2005 г. по гр. д. № 4394/2004 г. на Софийски районен съд, по допускане на делбата. Поддържа се от касаторката, че решението е неправилно. По съображенията, изложени в жалбата, се иска да бъде отменено решението в обжалваната част и допуснато делбата да се извърши при равни квоти. Ответникът по жалбата С. Й. А. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмени бележки и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Производството е делбено, във фазата по допускане. С атакуваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на районния съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент в гр. С. при равни квоти между съделителите С. Й. А. и С. З. А. За да допусне съдебната делба на апартамента и да допусне делбата да се извърши при равни части на съделителите-бивши съпрузи, въззивният съд е приел, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и правата им в прекратената с развода съпружеска имуществена общност са равни. Приел е за неоснователно възражението на съделителката С. по чл. 21 от СК, по съображения, че след като имотът е придобит по време на брака, погасяването на банковия дълг с изцяло или отчасти лични средства на единия съпруг не може да обуслови наличието на трансформация на лични средства в част от апартамента. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съделителите са бивши съпрузи - сключили са граждански брак на 22.04.1978 г., прекратен с развод на 2.03.2000 г. По време на брака си с договор от 15.06.1987 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, съпрузите са придобили апартамент в гр. С., като част от продажната цена са заплатили при продажбата - 4307 лв., а останалата част в размер на 15000 лв. - с разрешен заем от ДСК, който е погасен по време на брака с парични средства на С. А., предоставени й от нейния баща. При данните по делото правилно въззивният съд е приел от правна страна, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните, с оглед на придобивния момент - закупуването на жилището със сключване на договора за покупко-продажба по реда на чл. 117 от ЗТСУ, което е настъпило по време на брака. Правилни са и изводите на въззивният съд, че не е основателно възражението на С. А. за трансформация на несемейни, лични средства в собствеността на имота. Не е налице пълно или частично преобразуване на лично имущество по смисъла на чл. 21 от СК, при което върху целия или идеална част от имота, съответна на вложените лични средства, да е възникнала лична собственост на съпруга, изплатил изцяло или частично задълженията по сключения банков заем, с който е погасено изцяло или частично задължението за заплащане на цената на придобит по време на брака имот. Погасяването на задължението по отпуснатия по време на брака жилищен заем с несемейни средства на единия съпруг няма вещноправни последици. За задълженията, възникнали по време на брака за задоволяване нуждите на семейството, съпрузите носят солидарна отговорност (чл. 15, ал. 2 от СК). Изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на единия съпруг не е свързано с придобиване на собственост, а с възможността му да търси от другия съпруг съответна част от изразходваното. Установената в чл. 19, ал. 3 СК презумпция не е оборена и правото на собственост върху апартамента е придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. Като е допуснал делбата на придобития по време на брака имот при равни права на съделителите-бивши съпрузи, въззивният съд е постановил правилно решение по допускане на делбата, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторката основание за неправилност на въззивното решение по допускане на делбата, с което частите на съделителите са определени при правилно приложение на закона и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение