Решение № 4312 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2011 г.

Решение № 4312 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Образувано е по жалба на Ивайло Александров Черкезов от гр. Бургас, против заповед на министъра на отбраната на Република България (МЗ) № КВ-356/20.07.2011 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, министърът на отбраната на Република България (министъра/ът), на основание чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВС, във вр. с чл. 137, ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗОВС (ППЗОВС), за управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол - нарушение на т. 3 от МЗ № ОХ-680/05.11.2010 г., е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и е прекратил договора му за кадрова военна служба (КВС). Недоволен, Черкезов обжалва заповедта. Счита същата за незаконосъобразна поради допуснати от министъра нарушения на чл. 146, т. 2 - 5 от АПК. Моли отмяната й, като претендира за заплащане на разноските по делото. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е бил кадрови военнослужещ. На 25.06.2011 г. е управлявал личния си лек автомобил. Към 02,00 ч. в гр. Бургас е спрян за проверка от органите на КАТ. При изпробването му с Алкотест Дрегер, уредът е показал наличие на 1,73 промила алкохол в кръвта, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение № 837254 (л. 19). Изготвената химическа експертиза на пробата от кръвта му, взета в 02,50 ч. същия ден е показала наличие на 1,07 промила алкохол - вж. протокол за такава, приложен на л. 22. С МЗ № ОХ-680/05.11.2010 г. (л. 36-37) министърът е забранил на военнослужещите управлението на МПС след употреба на алкохол в работно и извънработно време. Разпоредил е, при установяване на такова, на военнослужещия да се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВС. На 27.06.2011 г. Черкезов е дал писмени обяснения (л. 25) по случилото се. Със заповед № 206/28.06.2011 г. на командир в. ф. 22480 (неприложена по делото) е било разпоредено извършването на служебна проверка. Комисията, назначена за целта е изготвила Протокол от такава, рег. № 4705/30.06.2011 г. (л. 23). Командирът в. ф. 22480, в присъствието на председателят на комисията, извършила служебната проверка, на 30.06.2011 г. е провел беседа (л. 26) с военнослужещия, по време на която последният е запознат с резултатите от проверката, а провелия беседата - с писмените му обяснения. Същият ден командирът на в. ф. 32890 е изготвил Становище рег. № 4705/30.06.2011 г. (л. 27) и е предложил на Черкезов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласие с предложението е изразил и командирът на военноморските сили. Командирът на в. ф. 32890 е изготвил и предложение рег. № 4750/01.07.2011 г. (л. 31) за дисциплинарното наказание на жалбоподателя с уволнение. Командирът на военноморските сили е изразил съгласието си и с това предложение. На 01.07.2011 г. командирът на в. ф. 32890 е провел беседа с Черкезов, на която го е запознал с неговото предложение. Изготвен е протокол рег. № 4891/04.07.2011 г. (л. 30). Доказателствата във връзка с извършеното от Черкезов са изпратени на директорът на Дирекция "Управление на човешките ресурси" с писмо рег. № 3393/06.07.2011 г. Началникът на отбраната е изготвил и внесъл до министъра Докладна записка рег. № 30-06-159/19.07.2011 г. (л. 34) с която е предложил издаването на заповед, с която се наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Черкезов и се прекрати договора му за КВС. Издадена е и обжалваната МЗ. При така установеното от фактическа страна жалбата против МЗ се явява неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 137, ал. 4 от ППЗОВС орган - министъра на отбраната. Тя е издадена в предвидената писмена форма, съдържа всички необходими елементи съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила: след извършване на нарушението е разпоредена служебна проверка, жалбоподателят е запознат с резултатите от нея, дал е писмени обяснения в които не е отрекъл извършеното, взето е становището на командирите му, изготвено е предложение от началникът на отбраната до министъра и последният е издал заповедта си. В мотивите на заповедта липсва соченото противоречие между фактически и правни основания за издаването й. Подобен порок би бил основание за незаконосъобразност на административния акт само в случаите, когато противоречието касае фактическата и правна обосновка на извършеното деяние. В случая, предвид законодателната промяна, е променена номерацията на алинеите в чл. 137 от ППЗОВС, без същевременно да има промяна на правомощията на министъра за налагане на дисциплинарни наказания на военнослужещите. Дори в акта да не беше посочено това основание - чл. 137, ал. 9 от ППЗОВС въобще, този факт няма да промени извършването на дисциплинарното нарушение от Черкезов и наложеното при упражняване на законово предвидена компетентност от министъра. Посочването на погрешна норма, обосноваваща компетентността на органа-издател безспорно е нарушение на административнопроизводствените правила, но то не е съществено. Извършеното виновно неизпълнение на служебните задължения от военнослужещия безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 241 от ЗОВС. Неоснователен е и доводът, че нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВС може да бъде запълнена с допълнително съдържание само по нормативен ред, предвид наличието на ал. 1 от същия текст. Съдържанието на същата норма се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с предварителната преценка на министъра, изразена в негова заповед № ОХ-680/2010 г. Като общоорганизационна заповед, съдържанието на последната задължително се свежда до знанието на всички кадрови военнослужещи. Неоснователно е твърдението, че с МЗ № ОХ-680/10 г. неоснователно и незаконосъобразно е въведено едно ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение. Многообразието на последните не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на "уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВС, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплиниращият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС