Решение № 14074 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2019 г.

Решение № 14074 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез адвокат С. Георгиева. Оспорва се Решение № 8676/10.06.2019 г., постановено по административно дело № 15075/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена негова Заповед № РД-15-551/14.11.2018 г., разпореждаща на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл прекратяване на служебното правоотношение на А. Михайлов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Георгиева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът, А. Михайлов се представлява от адвокат Занев, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на сторените от доверителя му разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд, тричленен състав е Заповед № РД-15-551/14.11.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е прекратено служебното правоотношение с А. Михайлов, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Като мотиви в заповедта е посочено преобразуването на Министерството на земеделието и храните в Министерство на земеделието, храните и горите и промяна в нормативната уредба, уреждаща дейността на Инспектората, отразени във функциите, задълженията и в изискванията за заемане на длъжността, съгласно утвърдената длъжностна характеристика. Съдът е отменил оспорената заповед, след като е събрал относимите доказателства, изяснил е всестранно и пълно фактическата обстановка и извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта няма мотиви, тъй като в нея липсват конкретни фактически обстоятелства, които да обуславят хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за наличието на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си. Възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Действително, посоченото в заповедта преобразуване на министерството и промяната в нормативната уредба, не удовлетворява изискването за мотивиране на акта, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл. Хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, изисква наличието на конкретни факти, които представляват промяна в обстоятелствата, водеща до невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си, каквито в случая не са изложени. Освен това, тази промяна следва да е възникнала въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението. В случая не може да се приеме, че твърдяната в касационната жалба промяна на изискването за заемане на длъжността, която е заемал Михайлов, представлява обстоятелство извън волята на органа по назначаването, след като е наложена с промяна в длъжностната характеристика. Трайна е практиката на Върховния административен съд за това, че промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния служител, вписана в длъжностната характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия