Решение № 50022 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2022 г.

Решение № 50022 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 284453/05.11.2021 г., подадена от ответницата Д. В. А., чрез адв. Б. М. за отмяна на влязло в сила решение № 757/12.06.2019 г., постановено по гр. дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен частично иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. Д. И., чрез адв. М. Н. срещу Д. В. И. по мъж Д. В. А., представлявана в процеса от назначения от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В. Б., като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него Ѕ идеална част, договора, сключен на 08.04.1993 г. с нот. акт № 57, том, 12, н. д. № 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор - апартамент №, в блок, вх., ет. в [населено място], [жк], със застроена площ от кв. м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и % от правото на строеж, срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. В молбата за отмяна са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че по гр. дело № 2323/2018 г. на ПлОС в исковата молба е посочен адрес за призоваване на същата като ответник [населено място], [улица], ет., ап., където никога не е живяла, не е имала постоянен или настоящ адрес. Сочи, че след като съдът е задължил ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес ответницата е била търсена на адрес в [населено място], [жк], бл. и не е намерена, че на същия адрес е регистриран ищеца по делото, като в производството е заявено, че ответницата е в чужбина, но никой не знае къде е, че така се стигнало до назначаване на особен представител, който нито е могъл, нито е разполагал с доказателства, за да защити интереса на ответницата. Поддържа се, че твърденията, въз основа на които е прието, че ответницата е с неизвестен адрес са неверни. Сочи, че молителката е омъжена от 2003 г., след което е заминала за Гърция и постоянно е живяла там на известен на ищеца адрес, че двамата постоянно са поддържали връзка, като ответницата многократно се е връщала в България, че е изпълнила задълженията по сключения договор за издръжка и гледане, че ищецът през цялото време е знаел точния адрес на молителката. Според молителката налице е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд, тъй като са нарушени процесуалните правила, довели до лишаването й от възможност да участва в делото. Искането е да се отмени решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в уважената част на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Ответникът по молбата за отмяна Л. В. И. – наследник по закон – син на починалия на 13.11.2020 г. ищец В. Д. И. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответницата по молбата за отмяна М. В. И. – наследник по закон - дъщеря на починалия на 13.11.2020 г. ищец В. Д. И. не е изразила становище по молбата. С определение № 50279/04.10.2022 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С влязло в сила на 12.07.2019 г. решение № 757/12.06.2019 г. по гр. дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен частично иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. Д. И. срещу Д. В. И., по мъж Д. В. А., представлявана в процеса от назначения и от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В. П. Б., като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него идеална част, договора, сключен на 08.04.1993 г. с нот. акт №, том, , н. д. № 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор, апартамент №, в блок, вх., ет. в [населено място], [жк], със застроена площ от кв. м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и 2.001% от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. Със същото решение за разликата до другата Ѕ идеална част искът е отхвърлен. Молбата е за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. От приложените към молбата писмени доказателства се установява, че ищецът по гр. дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд В. Д. И. е починал на 13.11.2.0202 г. след влизане в сила на решението на същия съд и е оставил наследници по закон – М. В. И. – дъщеря, Л. В. И. - син и молителката Д. В. А. - дъщеря. Ищецът е подал искова молба, постъпила в районен съд [населено място] на 11.07.2018 г., с която е предявил иск срещу Д. В. И., [ЕГН] с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение на договор, сключен на 08.04.1993 г. с нот. акт №, том, , н. д. № 3225/1993 г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор апартамент №, в блок, вх., ет. в [населено място], [жк], със застроена площ от кв. м., както и избено помещение № и % идеални части от общите части на сградата, както и % от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. По подадената искова молба е образувано гр. дело № 11424/2018 г. на Пловдивския районен съд. С определение от 21.09.2018 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Пловдив, където е продължило под № 2323/2018 г. на ПОС. В исковата молба, подадена от В. Д. И. е посочен адрес за призоваване на ответницата Д. И. [населено място], [улица], №, ап., ет. – постоянен адрес. С определение № 2234/07.11.2018 г. по гр. дело № 2323/2018 г. Пловдивския окръжен съд е постановил препис от исковата молба и приложенията да се изпратят на ответницата Д. В. И. за подаване на писмен отговор в 1-месечен срок от получаването. От приложеното на л. 25 от делото съобщение, изпратено с препис от исковата молба до ответницата Д. И. на адрес [населено място], [улица], №, ет., ап. се установява, че същото е в цялост и е с отбелязване на длъжностното лице по връчването, че по сведение на г-жа П. П. от посочения адрес на посочения адрес не живее лице с такива имена. Датата на отбелязването е 22.11.2018 г. С разпореждане от 26.11.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за регистрирания от ответницата Д. И. постоянен и настоящ адрес. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието в срок – връщане на исковата молба. С определение от 05.12.2018 г. по гр. дело № 2323/2018 г. на ПОС е оставено без уважение искането на ищеца за назначаване на особен представител на ответницата по делото. С разпореждане от 12.12.2018 г. съдът отново е дал на ищеца двуседмичен срок за представяне по делото на доказателства за настоящ и постоянен адрес на ответницата. С молба от 19.12.2018 г. ищецът е представил удостоверение за настоящ и постоянен адрес на ответницата, издадени на 18.12.2018 г. от [община], район Т.. Според представените удостоверения ищцата Д. В. е с фамилно име А. и ЕГН [ЕГН], какъвто ЕГН е посочен в исковата молба и с постоянен, и настоящ адрес [населено място], [жк], №, вх., ет., ап. – за постоянния адрес от 03.12.2003 г., а за настоящия от 01.01.1980 г. С разпореждане от 20.12.2018 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответницата на посочения адрес [населено място], [жк], №, вх., ет., ап.. По делото на л. 42 е приложено съобщение в цялост, изпратено до ответницата с препис от исковата молба, с отбелязване на длъжностното лице по връчване на съобщения и призовки с дата 29.01.2019 г., че търсеното лице е напуснало адреса, че живее и работи в Гърция по сведения на лице от адреса г-н В. И. – баща, който нямал никаква връзка или контакт с адресата. С разпореждане от 31.01.2019 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се връчи на ищцата, чрез залепване на уведомление при спазване на чл. 47, ал. 1 ГПК. По делото е приложено съобщение и уведомление – л. 44 и л. 46, от които се установява, че съобщението с препис от исковата молба е в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 04.02.2019 г., че търсеното лице не е открито на адреса и е залепено уведомление на 04.02.2019 г. В приложеното уведомление е отразено от длъжностното лице, че същото е залепено на 04.02.2019 г. до входната врата на таблото. С разпореждане от 21.02.2019 г. Пловдивският окръжен съд е приел, че в случая е налице редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответницата на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК и на ответницата следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца. Разпоредено е ищецът в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да внесе сумата 735 лв. адвокатско възнаграждение на особения представител на ответницата Д. И.. След изпълнение указанията на съда от ищеца с разпореждане от 12.03.2019 г. съдът е назначил за особен представител на ответницата адв. В. П. Б. от АК П.. Съобщение с препис от исковата молба е бил връчен на ответницата Д. И., чрез особения представител на 14.03.2019 г. – л. 57 от делото. Особеният представител на ответницата адв. В. Б. е представила писмен отговор на исковата молба. Видно от приложените писмени доказателства - определението на първоинстанционния съд от 15.04.2019 г. по чл. 140 ГПК е връчено на ответницата, чрез адв. Б., съответно призоваването за откритото съдебно заседание от 04.06.2019 г. на което е даден ход на устните състезания е извършено също, чрез особения представител на ответницата адв. Б.. Препис от постановеното първоинстанционно решение от 12.06.2019 г. на ПОС е връчен на ответницата, чрез адв. Б. на 13.06.2019 г. От приложеното по делото удостоверение от 11.04.2019 г., издадено от [община], Район Т. се установява, че по данни от регистъра за населението към 08.04.1993 г. лицето Д. В. А., ЕГН [ЕГН] е била със семейно положение неомъжена и е с имена Д. В. И.. Лицето е сключило граждански брак на 15.08.2015 г. в [населено място] с акт за граждански брак № на [община] – съпруг Х. А. А. с гражданство Гърция. Като взема предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съдът назначава особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК, в случаите, когато установи, че връчването, извършено по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 ГПК е редовно. За да е редовно посоченото връчване трябва да бъдат извършени всички посочени в тези разпоредби действия и в установената за тях последователност. Съгласно действащата към момента на извършването на релевантното връчване редакция на закона предпоставката за прилагането на чл. 47, ал. 6 от ГПК е ответникът в продължение на един месец да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия връчителят пуска уведомление и в нея - (чл. 47, ал. 1 ГПК). Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Съгласно чл. 47, ал. 1, пр. 4 ГПК това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ГПК в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени оттам в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Когато в този срок ответникът не се яви да получи книжата съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и ал. 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Според чл. 47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. В настоящият случай препис от исковата молба е изпратен на ответницата на адреса за призоваване, посочен в исковата молба. Видно от отбелязването в съобщението от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения същото е удостоверило по сведение на лице, което живее на същия адрес, че ответницата не живее на този адрес. След дадени от съда двукратно указания до ищеца е установено, че настоящият и постоянен адрес на ответницата е един и същ и не съвпада с адреса, посочен в исковата молба. С оглед на това съдът е разпоредил връчване на преписа от исковата молба на ответницата да се извърши на установения постоянен адрес, съвпадащ с настоящия – П., [жк], №, вх., ет., ап.. Видно от приложеното по делото съобщение, което е било изпратено до ответницата с препис от исковата молба на посочения адрес същото е с отбелязване, че лицето е напуснало адреса по сведение на живущо на същия адрес лице В. И. – баща, което е ответник по делото. Това отбелязване не води до извод, че ответницата не живее на посочения адрес по смисъла на чл. 47, ал. 1, пр. последно, тъй като връчителят е събрал данни, че ответницата не живее на адреса от лице, което живее на същия адрес и е страна по делото. В този случай съдът е следвало да укаже на връчителя да събере данни дали ответницата живее или не на посочения адрес от управителя на етажната собственост или по друг начин, но не и от лице, което живее на същия адрес и е страна по делото. Неправилно съдът след посоченото отбелязване е приел, че ответницата не живее на постоянния, съвпадащ с настоящия адрес - [населено място], [жк], №, вх., ет., ап. и е постановил връчването на преписа да се извърши, чрез залепване на уведомление. В нарушение на чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е приел редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 1-ал. 5 ГПК и е назначил особен представител на ответницата. Като взема предвид изложеното съдът приема, че не е доказана редовността на връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея на ответницата Д. В. А. /в исковата молба с фамилно име И. / по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК, поради което съдът разглеждащ спора не е имал правната възможност да й назначи особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Назначаването на особен представител, без да са налице предпоставките за това и допускането му до участие в производството по гр. дело № 2323/2028 г. на ПОС вместо ответницата е довело до невъзможност тя да участва в производството лично или чрез упълномощен от нея представител. Освен това ответницата не е била надлежно представлявана в производството, тъй като съдът, разглеждащ спора в нарушение на закона й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това. Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на на Окръжен съд Пловдив. Съдът не следва да се произнася по отношение на направените в настоящето производство разноски, тъй като те ще се присъдят при новото разглеждане на спора и с оглед на крайния изход от него. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение