Решение № 1140 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10186/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 1297 от 02.07.2024 г., постановено по адм. дело 143/2024 г. Административен съд (АС) Кюстендил е отменил по жалба на СН 4Х4 ЕООД Решение РЗМ-5800-163/32-707849 от 23.01.2024 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница София при Агенция Митници, с което за стока по митническа декларация (МД) с МRN 23BG005705030220R4/14.09.2023 г. е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 1 270,00 лева, вследствие на което са определени митнически задължения, от които мито в размер на 127,00 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 397,40 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 800,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Попгеоргиева. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Кюстендил е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Кюстендил и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба СН 4Х4 ЕООД, с ЕИК: 203942644, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, [улица], не взима становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Кюстендил е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-163/32-707849 от 23.01.2024 г., издадено от директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 5, т. 39, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока 1 по МД с МRN 23BG005705030220R4/14.09.2023 г. е определена нова МС в размер на 1 270 лева, спрямо която за вземане под отчет и досъбиране са определени държавни вземания за мито в размер на 127,00 лева и за ДДС в размер на 397,40 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен вносителят и декларатор СН 4Х4 ЕООД. За да се произнесе с оспореното решение АС - Кюстендил е приел за установено от фактическа страна, че на 14.09.2023 г. СН 4Х4 ЕООД е декларирало пред митническите органи (МО) стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, а именно: употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка: Volkswagen, модел: Bora, тип: BENZIN, дата на първа регистрация 01.08.2000 г. Въз основа на декларираните в МД данни, МС на стоката е определена съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 по посочената договорна стойност в размер на 720,90 лева, при което за извършения внос са начислени и заплатени вземания за мито в размер на 72,09 лева и за ДДС в размер на 276,60 лева. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени: договор за покупка на автомобила от 31.08.2023 г. на стойност 200 СНF, регистрационен талон, фактура за транспортни разходи 0000000963/13.09.2023 г., декларация за услуга оформяне на митнически документи, фактура за извършени разходи за транзитна операция 232847/01.09.2023 г. и декларация за външен транзит на Общността Т1 23СН00000312931686/04.09.2023 г. На 14.09.2023 г. е извършен физически контрол на автомобила, за което е съставен Протокол за извършена митническа проверка 23BG005705М034350, като е изготвен и снимков материал. Поради липса на компетентно лице, което да установи техническото състояние на автомобила и породени в митническите органи съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вносителят е информиран за необходимостта от предоставяне на обезпечение, и след писмен отказ от негова страна да обезпечи стоката, е изготвена декларация за отговорно пазене, с която вносителят се е задължил да съхранява стоката, поставена под митнически контрол, в непроменено състояние. С писмо рег. 32-556908/14.09.2023 г. вносителят е уведомен за предприети действия за проверка на декларираната МС по подадената МД, като на основание чл. 188 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от управителя на дружеството е поискано да представи допълнително посочени документи, данни и информация в 7 дневен срок от получаването на писмото. В предоставения срок вносителят не е представил пред митническите органи писмен отговор. В производството пред митническия орган е изготвена оценка за определяне на пазарната стойност на процесното превозно средство от независим лицензиран оценител. Оценката е изготвена на 16.10.2023 г. (л. 53 от делото), като от експерта е определена пазарна стойност на автомобила в размер на 1 270,00 лева без мита и ДДС. На основание чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. до СН 4Х4 ЕООД е изпратено съобщение с рег. 32-629399/14.11.2023 г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница София, с което ще се определи нов размер на МС за стоката по МД с МRN 23BG005705030220R4/14.09.2023 г. Уведомлението е връчено на 14.11.2023 г., като в определения срок не е постъпило становище. Последвало е издаването на процесното Решение РЗМ-5800-163/32-707849 от 23.01.2024 г. на директора на ТД Митница София. В хода на съдебното производство пред АС - Кюстендил е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), в която се сочи, че автомобилът е заведен по сметка 304/1 Стоки със стойност 408,14 лева в кореспонденция със сметка 502 Каса във валута (аналитична сметка швейцарски франк 200,00 CHF) и обяснителен текст платено в брой на продавача в Швейцария. Вещото лице е посочило, че съгласно Хронологичен опис от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., стойността на автомобила е увеличена със стойност 72,09 лева, осчетоводена е спорната сума за мито в размер на 54,91 лева и е начислен дължимият ДДС в размер на 276,60 лева. Изводът на вещото лице е за редовно водено счетоводство. По делото е разпитан като свидетел Н. Н. А., син на управителя, който работи в дружеството. Според показанията му, автомобилът заедно с други автомобили е закупен от баща му в Швейцария в негово присъствие. В показанията се посочва, че цената на автомобила е 200 франка, която е заплатена в брой на ръка на продавача. Относно състоянието на автомобила се твърди, че същият не е бил в движение към момента на закупуването му, но след ремонтирането му бил продаден на трето лице. Решаващият съд е възпроизвел подробно процедурата по извършения последващ контрол, описал е издадените в тази връзка писма и разменена кореспонденция между страните, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. От правна страна съдът е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Намерил е обаче, че решението е издадено в противоречие с материалния закон. Мотивите за това се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби. 2 . Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че процесната МД с МRN 23BG005705030220R4/14.09.2023 г. е била предмет на физически контрол, за което е съставен Протокол за извършена митническа проверка 23BG005705М034350/14.09.2023 г. със снимков материал и в резултат на който контрол за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. 3. Съдът е приел, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната МД, митническите органи са се позовали на липсата на документи, доказващи действително платената цена. 4. Прието е, обаче, че МО не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447, тъй като декларираната договорна стойност е отхвърлена без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които органът се позовава. Според съда при наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсвали основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Освен това е посочено, че при анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице и показанията на разпитания по делото свидетел Н. Н. А., се установява, че автомобилът е закупен от продавач в Швейцария от СН 4Х4 ЕООД срещу декларираната сума от 200 франка, парите са дадени на ръка на продавача от управителя на дружеството, автомобилът е заведен като стока в счетоводството на дружеството и сделката е получила счетоводно отражение с относимите за това записвания по кредита на с/ка 502 Каса във валута, като счетоводно са отразени и дължимите митни сборове, а счетоводството на дружеството е водено редовно. 5. Въпреки изложеното, в допълнение административният съд е посочил, че при определяне на новата МС също е нарушен материалният закон по причина, че при изследване приложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а и б. б МО не е положил дължимата грижа, сдобивайки се от една страна с данни за пълната индивидуализация на автомобила, налични в експертизата на Доби 02 ЕООД, или от друга - установявайки характеристиките на стоката чрез нов оглед на автомобила. Вместо това според съда органът се е задоволил с анализ на данните в МИС-IIIА, където въпреки че не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели, не са извършени и съответните справки в останалите официални източници на информация и базите данни в държавите от митническия съюз. 6 . В тази връзка неправилният, според съда, подход на административния орган по отношение прилагането на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а и б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е опорочило извода му за неприложимост и на следващите две хипотези по б. в и г, тъй като методите се прилагат последователно, при изключване използването на предходния. 7 . Наред с посоченото решаващият съд е приел за неправилно и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., тъй като административният орган, без да оспорва автентичността на представените към МД документи за придобиване на стоката, е определил новата МС въз основа на информация от сайтове за продажба на автомобили в Република България за цената на автомобили втора употреба от същата марка, модел и възможности, която информация, обаче, не е официална и/или служебна и не е част от митническите информационни системи, поради което не може да бъде използвана като база данни или за сравнение, с което е нарушил изискването по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 стойността да бъде определена на база наличните данни на митническата територия на Съюза. Крайният извод на съда е за незаконосъобразност на решението на директора на ТД Митница София. Решението на АС Кюстендил е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционния съд правилно е очертал правната рамка на спора и е направил тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е дефиниран и спорният по делото въпрос, който касае това дали при издаването на оспорения акт правилно е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АС - Кюстендил не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. Принципно и в съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на МС на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на МС се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че МС не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 МС на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от Регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като описанието на стоките, регистрирани в приблизително същия период, не било достатъчно и не включвало артикулите, качествените и функционални характеристики на изделията, състава и материалите за производство. Посочено е, че за да се приложи методът, трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведели в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време. В резултат на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б. Посочено е, че след направен анализ е установено, че в описанието на стоките, регистрирани в приблизително същия период, липсва изчерпателна информация за изделията, поради което не могат да бъдат изпълнение критериите за сходност с подлежащите на остойностяване стоки. Характеристиката на внасяната стока - употребяван автомобил с механични дефекти не давала възможност за прилагане на метода за сходност на стоките, тъй като не можело стоките да се сравняват като степен на овехтяване и увреждане с други такива, допуснати до свободно обращение. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за сравнение за единичната цена, на която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични или сходни стоки. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че няма представена информация от вносителя за размера на разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираната стока. Изложените в оспорения митнически акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата МС се споделят от настоящата съдебна инстанция. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата МС по реда на чл. 74, § 3 МКС, респективно - липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. При аргументираната невъзможност за прилагането на вторичните методи, посочени от б. а до б. г на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, с писмо рег. 32-572523/29.09.2023 г. от зам. директора на ТД Митница София е възложено изготвянето на оценителна експертиза на независим лицензиран оценител със сертификат за оценителска правоспособност, издаден от Камарата на независимите оценители. От изготвеното експертно заключение по назначената автотехническа експертиза се установява, че за стока 1 по МД с МRN 23BG005705030220R4/14.09.2023 г. - употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка: Volkswagen, модел: Bora, тип: BENZIN, дата на първа регистрация 01.08.2000 г., след оглед на стоката и характеристиките на транспортното средства, е определена пазарната му стойност в размер на 1 270,00 лева, без включени мита и ДДС. Пред административния орган и пред първоинстанционния съд не са представени доказателства в подкрепа на декларираната от СН 4Х4 ЕООД договорна стойност, нито счетоводна отчетност, декларации или други, в потвърждение на декларираната цена. Освен това - в отговор на изисканата с писмо с рег. 32-556908/14.09.2023 г. допълнителна информация, в т. ч. и търговски документ при формализиране и финализиране на сделката по покупката на процесния автомобил, вносителят е посочил, че МС съответства на реално платената цена, като към МД са представени всички документи, с които разполага. Според настоящата съдебна инстанция, обаче, представянето на сочените в писмото документи не би следвало да затрудни вносителя предвид осъществяваната от него търговска дейност по занятие закупуване на автомобили, вкл. от Швейцария. Необосновано решаващият съд приема, че експертизата установява, че автомобилът е закупен от продавач в Швейцария от СН 4Х4 ЕООД срещу 200 франка. По делото е допусната ССчЕ с протоколно определение от 27.05.2024 г., но същата е със задачи, които не включват определяне на цената на стоката. В случая обстоятелството, че счетоводството СН 4Х4 ЕООД е водено редовно, е ирелевантно. От друга страна, разпитаният свидетел Н. Н. А. (син на управителя), видно от представения трудов договор 001/01.11.2023 г., е постъпил на работа в дружеството на 01.11.2023 г., а покупката на процесния автомобил е извършена на 31.08.2023 г., т. е. няколко месеца преди това, поради което същият обективно не може да даде информация за осъществената сделката в Швейцария. Предвид изложеното, не могат да бъдат споделени мотивите на АС - Кюстендил, че новата МС е определена незаконосъобразно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки във връзка с последователното приложение на вторичните методи. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като е отказал за приеме декларираната договорна стойност по MRN 23BG005705030220R4/14.09.2023 г. и е определил нова такава, въз основа на която са начислени допълнителни държавни вземания, дължими от СН 4Х4 ЕООД в посочения в решението размер, директорът на ТД Митница София е издал законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АС - Кюстендил е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на СН 4Х4 ЕООД против Решение РЗМ-5800-163/32-707849 от 23.01.2024 г., издадено от директора на Териториална Дирекция Митница София при Агенция Митници, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощи. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,