Решение № 8796 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 268/2016 г.

Решение № 8796 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 268/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Д. И. Д. срещу Писмо с рег. № 812100-36115 от 05.11.2015 г., с което по негова молба с вх. № ДС-9047 от 26.02.2013 г. за закупуване на жилище от ведомствения фонд на Министерство на вътрешните работи (МВР), находящо се на адрес в гр. Д., бул. "Г. С. Р." № 38, вх. "...", ет. ..., ап. ... му е отказана продажбата на това жилище и е прекратена образуваната по молбата преписка. Иска отмяната на обжалвания отказ. Д. твърди, че към момента на подаване на молбата бил служител на МВР. Пенсионирал се на 20.12.2014 г. Поддържа становище, че пенсионирането му не може да се разглежда като факт, който да обоснове обжалвания отказ, тъй като по § 3 от Преходните и заключителни разпоредби от действащата към онзи момент Наредба за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на МВР, незавършените производства за продажба на такива обекти се довършват по досегашния ред. Твърди, че отговаря на изискванията по "наредбата и ППЗДС" към момента на подаването на молбата. Моли отмяната на отказа и връщане на преписката на министъра на вътрешните работи за произнасяне по молбата му. Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебните заседания. Ответникът - министърът на вътрешните работи не се явява и не се представлява в съдебните заседания. Изразява становище за неоснователност на жалбата срещу отказа, обективиран в оспореното писмо в молба, представена по делото и в писмени бележки, чрез упълномощен процесуален представител, който претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Представя списък на разноските. По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Върховният административен съд, състав на трето отделение, за да се произнесе по жалбата, намери за установено от фактическа страна следното: На 25.02.2013 г. Д. е подал молба до министъра на вътрешните работи чрез Комисията по разпореждане с ведомствените недвижими имоти към ДУССД по чл. 3, ал. 3 от НРРЖАГПУМВР и чрез директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОД МВР) - Х. (л. 22 от делото). Тази молба е означена в обжалвания отказ като такава с вх. № ДС-9047 от 26.02.2013 г., които номер и дата са положени върху писмото до министъра на вътрешните работи с рег. № 4126 от 25.02.2013 г., с което директорът на ОД МВР - Х. му е изпратил молбата на Д. с рег. № 4123 от 25.02.2013 г. (виж л. 21 и 22 от делото). В молбата Д. посочил, че е служител на МВР с деветнадесетгодишен стаж и към момента на подаването й продължава да работи в МВР. Разяснил, че по силата на Заповед № Iз - 1275 от 15.10.2008 г. е настанен в жилището в гр. Д., ул. "Г. С. Р." № 38, вх. "...", ет. ..., ап. ..., състоящо се от две стаи и сервизни помещения, което иска да закупи и има договор за наем за него. Направил е искане жилището да му бъде продадено при условията на Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР (ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г., по-надолу в текста Наредба, Наредба/та). Към молбата приложил копие от заповедта за настаняване, удостоверение за прослужено време и/или трудов стаж в МВР и декларация за гражданско, семейно и имотно състояние и за обстоятелствата по чл. 71 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост (ППЗДС) по образец. По силата на Заповед № 3038 от 05.12.2014 г., издадена от директора на ОД МВР - Х. (л. 60 от делото) служебното правоотношение на Д. за длъжността командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Д. при ОД МВР - Х. е прекратено поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса са социалното осигуряване по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на Д. на 19.12.2014 г. На 13.05.2015 г. към образуваната по молбата на Д. от 25.02.2013 г. преписка е приобщена актуална Декларация за гражданско, семейно и имотно състояние и за обстоятелствата по чл. 71 ППЗДС (л. 48 от делото). На 02.09.2013 г. е проведено заседание на Комисията по чл. 3, ал. 3 от Наредбата за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на вътрешните работи, назначена със Заповед № 8121з-902 от 30.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи. На заседанието са разгледани молбите на "кандидат-купувачи за покупко-продажба на държавни ведомствени жилища" и е съставен Протокол № 6/2015 (с рег. № 5785р-15324 от 04.09.2015 г., л. 12-14 от делото), от който се установява, че по т. 7 е докладвана молбата на Д. от 26.02.2013 г. - пенсионер, бивш служител на ОД МВР - Х.. С мотиви, че не е налице действащо служебно или трудово правоотношение с МВР, според Комисията той не отговаря на условията за закупуване на ведомствено жилище съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ППЗДС, във вр. с чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба. По тези съображения е изразено отрицателно становище по законосъобразността на продажбата. На 05.11.2015 г. е издаден обжалваният от Д. отказ за продажба на жилището, находящо се в гр. Д., ул. "Г. С. Р." № 38, вх. "...", ет. ..., ап. ... от министъра на вътрешните работи. Същият е мотивиран с даденото становище от Комисията по чл. 3, ал. 3 от Наредбата за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на вътрешните работи, назначена със Заповед № 8121з-902 от 30.07.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи по обсъдения по - горе Протокол № 6/2015 г. В писмото е направено изрично позоваване на чл. 71, ал. 1, т. 1 ППЗДС, съгласно който продажбата на държавни жилища се извършва за задоволяване на жилищните нужди на настанените в тях наематели, които са държавни служители или служители по трудово правоотношение в администрацията и имат най-малко три години стаж в съответната администрация. При така установеното от фактическа страна, разгледана по същество жалбата е основателна. Редът за продажба на жилища, предоставени за управление на МВР, към датата на подаване на молбата от жалбоподателя - 25.02.2013 г. е регламентиран в Наредба за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на МВР, приета с ПМС № 15 от 21.01.2013 г., обн. в ДВ, бр. 8/2013 г., в сила от 29.01.2013 г. В Наредбата е предвидено, че продажбата на жилища се извършва по молба на лице, което има право да кандидатства за закупуване, която се подава чрез ръководителя на структурата на МВР, на която жилището е предоставено за управление и чрез комисия по разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на МВР. Срокът за произнасяне от комисията по молбата, съгласно чл. 8 от Наредбата е двумесечен от постъпването на молбата. По чл. 4, ал. 1 от Наредбата право да кандидатстват за закупуване на жилища, предоставени за управление на МВР, имат настанените в тях служители, които отговарят на условията по чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Съгласно чл. 71, ал. 1 и 2 ППЗДС продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на следните условия: 1. да са държавни служители или служители по трудово правоотношение в администрацията, или военнослужещи и да имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия; 2. не притежават над 1/2 идеална част от жилище или вила, годни за постоянно обитаване; 3. не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община и в случаите на прекратяване на съсобственост; 4. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение, моторни превозни средства, селскостопански машини на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището - частна държавна собственост, за което кандидатстват за закупуване. На условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 трябва да отговарят и членовете на семейството на наемателя. При така очертаната приложима правна регламентация, според настоящия състав на Върховния административен съд, оспореният отказ е незаконосъобразен като издаден при превратно упражняване на власт и в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Д. е кандидатствал за закупуване на жилище, като е подал по предвидения за това в Наредбата ред молба на 25.02.2013 г. Към този момент той е бил настанен в жилището, за закупуването на което кандидатства (където впрочем живее и по време на съдебното производство предвид данните по делото) и е имал повече от три години стаж в съответната администрация. Така подадената от него молба обаче не е разгледана от Комисията по чл. 3, ал. 3 в двумесечния срок по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, а едва на 02.09.2015 г. Към тази дата спрямо Д. е било налице ново обстоятелство - служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Д. при ОД МВР - Х. е било прекратено поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса са социалното осигуряване по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта, което е станало на 19.12.2014 г. Разглеждането на молбата на настоящия жалбоподател от Комисията, респективно произнасянето на министъра с обжалвания изричен отказ е станало почти три години по - късно, но това не може да бъде пречка за реализиране правата на Д., които е имал и е заявил, че иска да реализира към датата на подаване на молбата - 25.02.2013 г. Отпадането към момента на заседанието на комисията и на произнасянето от министъра на качеството на Д. на служител по служебно правоотношение в МВР не дава основание административният орган да черпи права от бездействието си. Релевантността на момента на подаването на молбата е очевидна и предвид редакцията на чл. 71а ППЗДС, който макар да е нова разпоредба, неприложима към конкретната спорна хипотеза, ясно дефинира значението на датата на подаване на молбата за закупуване на жилище. Предвид това, че именно неразглеждането от Комисията по чл. 3, ал. 3 от Наредбата на молбата на Д. в посочения почти тригодишен период от време е станало причина за постановяване на отказа от министъра на вътрешните работи поради междувременното загубване на качеството "служител в МВР" от Д., отказът е постановен при превратно упражняване на власт, несъответен е на материалния закон и неговата цел. Както помощният орган, така и издателят на оспорения отказ е следвало да се произнесат по молбата на Д. с оглед фактическото положение към датата на подаването й. Фактът, че в хода на висящото производство по преписката са приобщени декларация за гражданско, семейно и имотно състояние и други документи (л. 26-28 и 35-39) през 2015 г. не променя този извод, а сочи на съществуването на едно висящо и незавършено административно производство, по което се събират относими доказателства и предстои издаването на индивидуален административен акт. Такива са били представена своевременно от молителя още през 2013 г. при подаването на молбата. Ето защо, жалбата на Д. срещу Писмо с рег. № 812100-36115 от 05.11.2015 г., с което по негова молба с вх. № ДС-9047 от 26.02.2013 г. за закупуване на жилище от ведомствения фонд на МВР, находящо се на адрес в гр. Д., бул. "Г. С. Р." № 38, вх. "...", ет. ..., ап. ... му е отказана продажбата на това жилище и е прекратена образуваната по молбата преписка, като основателна следва да се уважи. Отказът, обективиран в спорното писмо, следва да бъде отменен, а делото да се върне като административна преписка на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по молбата на Д. И. Д. с вх. № ДС-9047 от 26.02.2013 г. (рег. № 4123 от 25.02.2013 г.) при съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д. сторените разноски, представляващи сума в размер на 510,00 лв., от които 500,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие и 10,00 лв. за държавна такса за производството по делото. Предвид всичко изложено по - горе и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение