Решение № 918 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2016 г.

Решение № 918 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. П. понастоящем в Затвора - гр. С. Загора, лично и чрез пълномощника му адв. М., срещу Решение № 158 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 501/2015 г. от Административен съд - С. З.. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът по делото - ГД "Изпълнение на наказанията", в писмен отговор и в съдебно заседания чрез процесуални си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че по делото искът по ЗОДОВ е останал недоказан поради неустановяване на процесуалните предпоставки на същия. Счита, че с решението на първостепенния съд е отговорил на всички спорни въпроси и не са налице основания за отмяната му. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Пред първата инстанция Парушев е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 15 400 лева за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация за периода от м. септември 2013 г. до м. юни 2015 г. за неоказана медицинска помощ от Медицинския център на Затвора - С. З. и неоказване на професионално, адекватно и своевременно лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние. Първоначално искът му е предявен срещу Директора на медицинския център, но след направено уточнение на иска е прието, че той е насочен срещу ответника за присъждане на неимуществени вреди поради незаконосъобразно бездействие на Директора на медицинския център към затвора за неоказвана медицинска помощ, неоказване на професионално, адекватно и своевременно медицинско лечение, което е довело до влошаване на здравословното му състояние /определение от 22.02.2016 г./. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил иска на И. П. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С., да му заплати, исковата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие на претърпени болка и страдание поради бездействие на администрацията към Затвора - В., за предоставяне на адекватна и своевременна медицинска помощ. Със същото решение ищецът е осъден да заплати по сметка на Административен съд - С. З., сума в размер на 510 лв. разноски по делото за съдебно-медицинска експертиза и на ГДИН разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение от 992 лева. Решението е валидно и допустимо. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът при постъпването му в Затвора - С. З. на 19.06.2015 г. при извършения преглед не са констатирани съществени отклонения в здравословното му състояние, нямало е данни за заболявания. Установено е също така, че ищецът е посещавал няколко кратно МЦ към затвора на 26.112015 г. и на 30.11.2015 г. при което е установено наличието на фоликуелит -локализирана подутина от ляво на шията с размери височина 1 см и диаметър 1.5 см. При втория преглед на 30.11.2015 г. е установено наличие на възпален атером /доброкачествен тумор с добавена инфикция/. Няма спор, че след това са последвали още два медицински прегледа и е извършено лечение с приложена консервативна терапия със системи и локални медикаменти и постепенно възпалителния процес е отшумял. От назначената медицинска експертиза е установено, че това заболяване има хроничен характер изразяващи се в периодични възпаления на различни по местоположение кистички. Това заболяване предизвиква по скоро неприятни изживявания и притеснения от психоемоционален ефект поради козметичния му вид. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ елементите на фактическия състав на отговорността се състоят от вреда /имуществена или неимуществена/, която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или длъжностно лице и вредата да е настъпила при и по повод извършване на административна дейност. Обсъждайки задълбочено наличието на трите елемента, на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е приел, че липсва бездействие на административния орган или длъжностно лице. Медицинското обслужване на лишените от свобода се регулира от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. От назначената експертиза е видно, че телесното образувание на Парушев представлява атером /малка киста/, която е болезнена при допир и натиск. Заболяването се представя изключително с локални промени на кожата, без да засяга общото състояние на човека и като такова както се посочи е повече козметичен дефект. Правилни са изводите, че по делото не е установено да е налице някое от основанията по чл. 135 от ЗИНЗС, което да води до задължение за изпращане на ищеца в болнично заведение извън медицинския център или Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - гр. Л., а и такава не е била предписана или препоръчана от лекаря. Основателността на иска така както е предявен, следва да се опира на установяване наличието на обстоятелства, изискващи нормативно определено задължение за действие. В конкретния случай не се представят доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезата на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС, които да обусловят задължение за действия спрямо ищеца, изразяващи се в издаване на заповед за преместване за лечението извън медицинските центрове на местата за лишаване от свобода. В случай, че началникът на Затвора - С. З. не беше издал заповед за извеждане на П. до външно лечебно заведение при налично предложение от директора на МЦ на Затвора - С. З. (по реда на чл. 8, чл. 56, чл. 60 от Наредбата), биха били налице основания за ангажиране отговорността на ответника в настоящият казус. П. тази фактическа установеност съдът е направил обоснован извод, че ищцовата претенция не е доказана по основание - не са доказани. Липсва установено бездействие от страна на администрацията при Затвора - С. З. да осигури адекватна медицинска помощ на лишен от свобода, който не може да си я осигури сам. Напротив установено е многократно посещение при лекар специалист който е провел лечение. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица. Изпращането на лишени от свобода за лечение на други места се осъществява по препоръка и предписание на лекуващите лекари. Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание. В конкретния случай тези изисквания са били осъществени - на ищеца е осигуряваната възможност за посещение в МЦ и провеждане на лечение под лекарско наблюдение. В тази връзка неоправдани се явяват доводите на касатора изложени в касационната жалба подадена лично от Парушев и тази подадена чрез процесуалния му представител за исковата му претенция за присъждане на обезщетение за "бездействие на длъжностно лице лекар при Началника на МЦ при Затвора - С. З. свързано с правомощията на лекаря да извърши манипулации и назначи лечение "/стр. 2 от к. ж./. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Администрацията не може да отговаря за начина, по който е лекуван ищеца. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. По делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, следствие на която да са твърдяните за причинени вреди, при което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск, както правилно е прието и в обжалваното решение. Съгласно посоченото по-горе в мотивите, основаването на претърпените вреди, като произтичащи от неправилно, неадекватно лечение на налични заболявания не основава отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната, тя е властническа дейност, подзаконова и има за цел изпълнението и реализирането на закона. В тази връзка правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск - не е установено по безспорен начин твърдяното незаконосъобразно бездействие на административен орган. Обосновани са изводите изложени в решението, че ищецът не се е справил с доказателствена тежест. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. За квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и АПК Върховният административен съд, трето отделение,