Решение № 2639 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2008 г.

Решение № 2639 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Божил Атанасов Тодоров от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника му, срещу решение № 295 от 18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1157 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което жалбата му срещу заповедта на областния управител с административен център - Пловдив, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за землището на с. Бойково, община Родопи, в частта й за имот № 13, масив 55 в местността "Дупката", е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, без да се сочи конкретно касационно основание, но от изложеното в обстоятелствената й част може да се направи извод, че се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в жалбата се моли, решението да се отмени, а преписката върне на областния управител. Ответната страна и заинтересованата страна не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него фактическата обстановка е правилно установена, но жалбоподателят не е доказал възстановено право на собственост върху повече от 0.500 дка земеделска земя, според представените от него писмени доказателства, поради което предлага решението да остане в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна. Окръжният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу заповед № ЗД-00-613 от 6.07.2006 г. на областния управител на област с административен център - Пловдив, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местностите, подробно описани в нея, попадащи в землището на с. Бойково, община Родопи, област Пловдив и документацията към него. Заповедта е издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и е била обжалвана в частта й за имот № 13 от масив № 055, попадащ в местността "Дупката", с площ от 298 кв. м. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора: жалбоподателят е наследник на Атанас Тодоров Мудин, който е заявил за възстановяване 0.500 дка земеделска земя, в местността "Гьолът", признати му с решение на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Първенец, Пловдив в съществуващи граници. Прието е за установено освен това, че съседният на север от този на жалбоподателя новообразуван имот № 55.12, с площ от 435 кв. м е записан като собствен на Мария Георгиева Василева, която е бивш ползвател на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и се е легитимирала за негов собственик според представения н. а. № 106, том VI, н. д. № 2985 от 1994 г. От удостоверение от кметството на с. Бойково е прието за установено, че името на Атанас Тодоров Мудин в емлячния регистър има записани 0.500 дка ниви и 0.500 дка гори в местността "Гьолът-Дупката". От заключението на назначената техническа експертиза е прието за установено, че бившият имот на Атанас Тодоров Мудин, който е от 1 дка по помощния план включва както новообразуван имот № 12 - собственост на ползвателката Мария Василева, а така също и новообразуван имот № 13, записан в регистъра за собствен на наследниците на Атанас Мудин. Установено е освен това, че част от бившия наследствен имот № 21 попада и в картата на възстановената собственост, като вещото лице подробно е описало в заключението си местоположението на тези части и площта им и на кого са записани. При така установените факти съдът е извел правен извод, че жалбоподателят не е доказал възстановено право на собственост върху повече от 0.500 кв. м земеделска земя, за да претендира за по-голяма част за възстановяване, отколкото определените му с плана на новообразуваните имоти от 298 кв. м. Вещото лице в заключението си е посочило, че не е установило допуснати нарушения на чл. 28 ППЗСПЗЗ при изработването на плана на новообразуваните имоти. При тези данни съдът е извел решаващият си правен извод, че жалбата е неоснователна, като я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът за необоснованост на решението. Съдът правилно е установил фактите по спора. Въз основа на тях е извел и обосновани правни изводи. От данните по делото безспорно е установено, че имот № 12, който е записан като собствен на Мария Василева е част от имота на наследодателя на жалбоподателя. Последният се легитимира за собственик на 500 кв. м, като 435 кв. м от тях са признати за собствени на ползвателката Мария Василева. С плана на новообразуваните имоти на него му е определен имот № 13, който е с площ от 298 кв. м. Дори и да се приеме, че ползвателският имот не е изцяло част от имота на наследодателя на жалбоподателя, последният не се легитимира за собственик на повече от 500 кв. м. Изводът на съда, че разликата от признатите 298 кв. м до 500 кв. м, която е 202 кв. м е в ползвателският имот № 12 са правилни. Правото на възстановена собственост върху земеделска земя не се доказва с удостоверение от кмета на общината, а с решение на ОСЗ постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. От представеното решение на ОСЗ-Първенец се установява, че за местността "Гьолът" или "Дупката" на наследниците на Атанас Мудин е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху 500 кв. м, трета категория. Други доказателства за собственост върху земеделска земя не са представени от жалбоподателя. Доказателствената тежест за оборване законосъобразността на плана на новообразуваните имоти е на жалбоподателя. Той не е доказал, че с плана на новообразуваните имоти на него му е определен имот по-малък по размер, отколкото му е признато с решението на органа по поземлената реформа. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба той е аргументиран с твърдението, че на наследодателя Атанас Мудин е възстановено право на собственост върху 1 декар. Твърдението е невярно, защото представеното от жалбоподателя решение на ОСЗ е само за 500 кв. м. Този факт е съобразен от съда, като изводите му, че Божил Тодоров не може да претендира за по-голям размер на земеделска земя, за която не се легитимира за собственик, са правилни и законосъобразни. По изложените съображения решението като обосновано и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение