Решение № 1434 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5125/2011 г.

Решение № 1434 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5125/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Артстрой" ООД против решение № 268/21.02.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Пловдив по адм. д. № 1747/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Артстрой" ООД против ревизионен акт (РА) № 211000784 от 21.05.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Смолян, в частта му, потвърдена с решение № 511 от 13.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 20 075,02 лева и са начислени съответните лихви върху тази сума. Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 851,50 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство, директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. Жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе, в частта относно определените на жалбоподателя данъчни задължения за ДДС и лихва върху тях във връзка с непризнатия му данъчен кредит по четири броя фактури, издадени от "ВВИ-Контракт" ЕООД. Всичките четири фактури са издадени през м. 11.2008 г. и касаят доставки на строителни материали (хидрофобен шперплат, тухли, плоскости OSB, цимент, греди, арматурно желязо и др.). Правното основание за отказа на данъчен кредит по тези фактури, сочено в РА е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон. Изводите, които са направени от приходните органи са, че прекият и предходните на прекия доставчик не притежават обезпеченост за изпълнението на доставките, не е установено транспортирането на материалите. Тези изводи са формирани въз основа на констатациите, че прекият доставчик към датите на издаване на фактурите има наети по трудов договор трима работници, две от които са по майчинство, а единият е на длъжност бояджия; предходният доставчик "Стеф-23" ООД не е имал и няма регистриран ЕКАФП; предходния на предходния доставчик "Реклам - Дизайн" ЕООД не притежава кадрова обезпеченост; на връченото искане за представяне на документи в това число и такива за транспортирането на стоката ревизираното лице не представя такива. С решението на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив жалбата срещу тази част от РА е отхвърлена. Директорът не е кредитирал представените с възражението срещу РД писмени доказателства. По отношение на представените граждански договори между доставчика и четири физически лица и договор за наем на товарен автомобил от прекия доставчик е преценено, че тези документи са съставени за целите на обжалването, тъй като те не са представени при извършената насрещна проверка на доставчика, не са представени доказателства за изплатени възнаграждения и осигурителни вноски на посочените физически лица, както и доказателства за осчетоводяването от доставчика на разходи за закупено гориво и смазочни материали за автомобила. Твърдението на ревизирания субект, че превозът на строителните материали е извършен със собствен транспорт е преценено като неоснователно. В тази връзка в решението на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив е посочено, че представените товарителници и пътни листа се различават от въпросните фактури относно единичната мярка на стоките, както и са с непълно съдържане относно това къде е извършено натоварването, липсата на печат на изпращача, липсата на отбелязване кой е изпратил товара. Отбелязано е също така, че не са представени документи относно наличието на складова база за строителни материали, експлоатирана от прекия доставчик. Също така е констатирано, че вписаният регистрационен номер на автомобила в пътните листа се различава в последната цифра от регистрационния номер на автомобила със същата марка и модел, собственост на ревизирания субект. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в обжалваната пред него част с мотива, че липсват доказателства за фактическото получаване на стоките по процесните фактури от жалбоподателя. Съдът е възприел становището на приходния орган относно доказателствената стойност на документите, представени с възражението срещу РА, приемайки, че жалбоподателят не е успял и в хода на съдебното обжалване, да обори констатациите в РА. Решението на административния съд е правилно. Както правилно е посочено в него, в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по въпросните фактури. Една от тези и най-съществената предпоставка е наличието на реална доставка по фактурите. Именно тази предпоставка е останала недоказана по делото, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, че прекият му доставчик реално е разполагал с капацитет за изпълнение на доставките. Относими доказателства в това отношение биха били данните, че доставчикът разполага с обект за съхраняване на продадените строителни материали, необходимите технически средства и/или кадрови потенциал за преместването, респективно натоварването на стоките, част от които (арматурно желязо, тухли, греди, плоскости) с немалка тежина. Доказателства в тази насока не са представени от жалбоподателя, поради което обоснован и правилен е изводът, както на органа по приходите, така и на административния съд, че прекият доставчик не е разполагал с капацитет за изпълнението на доставките. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като основателен изводът на административния съд за недоказаност, поради което и неоснователност на жалбата срещу атакуваната пред съда част от РА. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд