Решение № 15670 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2020 г.

Решение № 15670 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Алиева от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение № 4777/23.04.2020 г. постановено по адм. д. № 2989/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. В молбата не се сочат конкретни основанията по чл. 239 от АПК. Претендира се отмяна на определението. Ответникът – Кметът на [община] не изразява становище по направеното искане. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срок. Разгледано по същество е неоснователно. С решение по адм. д. № 782/2019 г. по описа на Административен съд Хасково е обявена за нищожна Заповед № Н-174/02.07.2019 г. на Кмета на [община], с която е прекратено наемното правоотношение на А. Алиева с общината. На основание чл. 46, ал. 5 от ЗОбС решението не подлежи на обжалване. Срещу него е подадена касационна жалба от лицето и е образувано адм. д. № 14436/2019 г. по описа на ВАС, второ отделение. С определение № 479/13.01.2020 г. по това дело състав на Второ отделение на ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на Алиева и е прекратил производството по делото. Лицето е обжалвало определението пред петчленен състав на ВАС, където е образувано адм. д. № 2989/2020 г. С определение № 4777/23.04.2020 г. е оставено в сила определение № 479/13.01.2020 г. постановено по адм. д. № 14436/2019 г. В настоящото производство се иска отмяна на определение № 4777/23.04.2020 г. по адм. д. № 2989/2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Искателят може да иска отмяна на съдебния акт само при наличието на една или няколко от предпоставките, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239, т. 1-6 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. В случая не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови доказателства по смисъла на цитираната норма от съществено значение за делото, които биха могли да доведат до решаването му в друг смисъл. Въпреки просторното изложение в молбата и в по-късно постъпили по делото такива от съдържанието им не може да се обоснове извод какви са правните основания, на които се обосновава искането. Не се твърдят нито нови обстоятелства, нито се посочват нови писмени доказателства. При внимателния прочит на молбата за отмяна не могат да се изведат и другите основания по чл. 239, т. 2-6 от АПК. Няма изложени такива твърдения, нито има приложени някакви доказателства в тази насока. С оглед изложеното искането за отмяна на влязлото в сила определение № 4777 от 23.04.2020 г. по адм. дело № 2989/2020 г. на Върховния административен съд, е неоснователно, поради което следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,