Решение № 7966 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 825/2018 г.

Решение № 7966 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 825/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на К. Р. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител - адв. Стоянов, против решение № 2039 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2576/2017 г. по описана на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-1554/22.08.2017 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., с която на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне е отнемане на табела с регистрационен номер и на свидетелство за регистрация на МПС, част Втора, №[номер] на лек автомобил "Нисан Примастар", рег. [номер], категория М1, собственост на М. Р., и определяне на място за домуването му на охраняем общински паркинг в [населено място], [адрес]. В касационната жалба са наведени доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на К. Р. против заповед № РД-14-1554/22.08.2017 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., с която на осн. чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне е отнемане на табела с регистрационен номер и на свидетелство за регистрация на МПС, част Втора, № [номер] на лек автомобил "Нисан Примастар", рег. [номер], категория М1, собственост на М. Р., и определяне на място за домуването му на охраняем общински паркинг в [населено място], [адрес]. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 22.08.2017 г. при извършена проверка от инспектор при Областен отдел "Автомобилна администрация" /ООАА/ В., е установено, че К. Р. извършва обществен превоз на пътници на 8 пътника с процесния лек автомобил "Нисан Примастар", рег. [номер], собственост на М. Р., без да има издадено заверено копие от лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България или не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 240130/22.08.2017 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, въз основа на който е издадена и процесната заповед за налагане на ПАМ. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Въз основа на изложените мотиви е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се подкрепят в цялост от настоящата съдебна инстанция. Обсъдил е всички доказателства по делото и е отговорил на всички възражения на жалбоподателя. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз " е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП – това е всеки превоз с моторно превозно средство, който се извършва срещу заплащане. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превозна пътници; Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство, собственост на М. Р. на касаторът Русев е извършен превоз на пътници срещу заплащане, както и че не е налице издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, и не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Този факт е достатъчен, за да се дефинира превозът като обществен и с оглед на това деянието да попадне под разпоредбите на закона. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка Правилно съдът е приел, че допуснатото от органа нарушение на чл. 44, ал. 2 АПК не е съществено в случая, тъй като приетите писмени обяснения са подписани от лицата, които са ги дали, съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за тези лица, както и за времето на изготвянето им, което съвпада с времето на извършваната от ООАА - В. проверка. Също така страна жалбоподателят К. Р. изрично е заявил в съда, че е подписал лично сведението, дадено от него, като същото е изготвено пред служител на ООАА - В. От друга страна фактът, че писмените обяснения са снети от служители на ООАА - В. се потвърждава и от разпита на свидетеля на Борисов, който е заявил, че при пристигането на автобуса пред хотел "Ерма" проверяващите са снели обяснения от шофьора и от 8-мината пътници. Предвид изложеното направеният от съда извод за липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила кореспондира с доказателствата по делото. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани в съдебното производство, както и от показанията на свидетеля Борисов, които са логични, последователни, в унисон с останалите доказателства по делото и съответно кредитирани от съда, може да се направи категоричен и обоснован извод, че Русев е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. Предвид изложеното първоинстанционния съд е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби, като правилно е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя, за липса на осъществено административно нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвП и отсъствие на предпоставките по § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП. При вярно установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че са обективирани предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на ПАМ. Установените от органа релевантни факти не са оборени от касатора по надлежния процесуален ред. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или без да е включено съответното МПС в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превозна пътници, е абсолютна. Общественият превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност. На базата на изложеното, твърденията на касатора относно неистинността на установените факти не намира опора в данните по делото. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал Административен съд - В. е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са налице основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. При липса на релевираните касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на осн. чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2039 от 16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2576/2017 г. по описана на Административен съд – В. ОСЪЖДА К. Р. от [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.