Решение № 4084 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9185/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от СММ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, чрез процесуален представител адв. П.Кордов, срещу решение 279 от 25.07.2023 г., постановено по административно дело 639/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора /АС-Стара Загора/, с което е отхвърлена жалбата му против Акт с изх. 01-2600/819 от 22.02.2022 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения акт не е нарушен материалния закон, принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК, както и че акта не е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Счита, че неправилно както съда, така и административният орган са пренебрегнали представените сертификати за последната година от поетия ангажимент, както и че твърдяното неизпълнение е незначително - липсата на договор с контролиращо лице за последните три месеца от ангажимента не се е отразило на цялостното му изпълнение. Твърди и, че в случая липсва подпис, електронен документ и изявление за прекратяване на договора с контролиращото дружество. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени оспорения Акт с изх. 01-2600/819 от 22.02.2022 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) не е взел становище по постъпилата касационна жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Стара Загора е Акт с изх. 01-2600/819 от 22.02.2022 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В акта е посочено, че ДФЗ-РА е установил прекратяване на договора с контролиращото лице Балкан Биосерт ООД на 14.09.2020 г., поради което на основание чл.15, ал.3, т.5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. /Наредба 4/, земеделския стопанин следва да възстанови получената сума или част от нея, съгласно чл.15, ал.4 и в съответствие с чл.61, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.в от Регламент (ЕС) 1306 и чл.15, ал.3, т.4 и чл.46, ал.1 от Наредба 4 ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление Биологично растениевъдство. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не следва да се преповтаря от касационната инстанция. Съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счел е, че връченото при условията на чл.18а, ал.10 от АПК уведомително писмо изх. 01-2600/6902 от 10.12.2021 г. за откриване на производството по издаване на оспорения административен акт, без преди това да се изчерпани останалите възможности, предвидени в предходните алинеи на чл.18а от АПК, не съставлява съществено нарушение, тъй като, предвид събраните по делото доказателства, дори жалбоподателят да е имал възможност да оспори пред органа прекратяването на договора му с контролиращото лице, това не би довело по постановяване на акт с различен резултат. Посочил е, че в случая, с оглед императивния характер на нормата на чл.15, ал.3, т.5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., административният орган е действал при обвързана компетентност и независимо, че към датата на прекратяване на договора за сертификация и контрол жалбоподателят е разполагал с необходимия сертификат, прекратяването на многогодишния ангажимент не може да се квалифицира като непропорционално. В заключение е обосновал извода, че след като договора за контрол е бил прекратен преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Наредба 4 /преди приключване на петгодишния период на поетия от земеделския стопанин ангажимент по направление Биологично растениевъдство/, за последната пета година не е изпълнено условието за предоставяне на помощта и е налице основание, както за прекратяване на поетия петгодишен биологичен ангажимент, така и за отказ за финансово подпомагане за годината на констатираното конкретно неизпълнение на поетия ангажимент. По изложените съображения постановил оспореното решение. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал.2, изр.2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба 4, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ едновременно прекратява поетия биологичен ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол / чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба 4/. От събраните по делото доказателства се установява, че сключения на 17.03.2015 г. между СММ ЕООД гр. Стара Загора и Балкан Биосерт ООД гр. Пловдив договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти е бил прекратен едностранно от Балкан Биосерт ООД на 14.09.2020 г., на основание чл.12.2 от договора, за което жалбоподателят е уведомен по реда на чл.17.3 от договора, на електронната му поща, посочена в чл.17.2 от същия. Голословни и непродкрепени с доказателства се явяват оплакванията на касатора, че няма изявление за прекратяване на договора и не е узнал за същото. След като прекратяването на договора с контролиращото дружество, преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 от Наредба 4, не е опровергано по надлежния ред, правилни са изводите, както на административния орган, така и на съда, за наличието на материалноправната предпоставка по чл.14, ал.2 т.7 от Наредба 4 за прекратяване на поетия биологичен ангажимент и отказ за финансово подпомагане за последната годината на поетия ангажимент, за която е констатирано посоченото неизпълнение. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е бил нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Изискването за наличие на действащ сертифициращ договор за целия период на поетия пет годишен ангажимент е императивно и в тази връзка е недопустимо да се извършва преценка относно основанията за прекратяване на договора преди изтичането на този срок и как същото се отразява на цялостното изпълнение на ангажимента, и да се твърди, че неспазването на посоченото изискване има незначителен характер. Обстоятелството, че за 2020 г. със заявлението за подпомагане земеделския стопанин е приложил сертификат и решение за сертификация /от 29.05.2020г/, издадени от Балкан Биосерт ООД, преди прекратяване на договора, не налага извода че са били изпълнени изискванията за предоставяне на финансова помощ за посочената година. Видно от сключения с контролиращото дружество договор /чл. 11/, последното има право да извършва редица дейности, в т.ч. и да отнема издаден вече сертификат. Ето защо изложените от първоинстанционния съд съображения относно достигането на технологична зрялост на продукцията от винени и десертни лозя /част от одобрените култури по мярката, наред с череши и сливи, за които е поет многогодишния ангажимент/ са резонни. Касационната инстанция счита и че разпоредбата на § 77 от Регламент 1306 и принципа на съразмерност са съобразени, тъй като съгласно чл. 15, ал.4, т.2, б.в от Наредба 4 дружеството следва да възстанови само 20 % от получената финансова помощ. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания административен акт се явява правилен. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение