Решение № 148 от 3.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г.

Решение № 148 от 3.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47, т. 4 ЗМТА, образувано по иск на Ц. К. А. от [населено място] за отмяна на постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 2160 от 1.10.2009 г. по арб. д. № 2160/2009 г. Ищцата поддържа, че решението е постановено при лишаването й от възможност да участвува в арбитражното производство, тъй като не е била надлежно уведомена, нито за образуването на посоченото арбитражно дело, нито за постановяване на решение по него. Научила за производството от поканата за доброволно изпълнение, получена на 26.03.2012 г. Развито е още оплакване, че подписаната от ищцата арбитражна клауза не била индивидуално договорена, а освен това била и неравноправна, като се позовава на Директива 93/13/Е. Ответникът - [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си - адв. Н. О. оспорва иска като недопустим, а по същество - като неоснователен. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е поддържаното от ответника по иска за недопустимост на сезирането, поради предявяване на претенцията извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Приложената към арбитражното дело товарителница № 1000001314844, придружена с разпечатка от електронната система на [фирма] - [населено място], не установява факта на валидно връчване на атакуваното по реда на чл. 47 ЗМТА арбитражно решение. В товарителницата е отбелязано, че изпратената до ищцата пратка по арбитражното дело не е била връчена на адресата. Този факт всъщност не се оспорва, а се излага и в отговора на дружеството по настоящето дело. Следователно, налага се извод за липса на редовно връчване на съобщението за решението, тъй като чл. 18, ал. 4 от общите условия на кредита за револвиращ заем, лимитивно очертаващ хипотезите, при които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в образуваното пред арбитър Г. арбитражно производство не съдържат основание като отбелязаното /уточнено в писмо на ответното дружество/ - "отсъствие от адреса". С оглед изложеното не е опровергано от ответника, обстоятелството, че ищецът е бил уведомен за постановяване на арбитражното решение с призовката за доброволно изпълнение, получена от него на 26.03.2012 г. спрямо която дата и срока за подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА е спазен. Не е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Страната е поддържала, че подписаната от нея арбитражна клауза не била индивидуално договорена, освен това била и неравноправна. Доводът е правно необоснован, тъй като страната не оспорва факта, че е подписала договора за револвиращ кредит, респективно и общите условия към него /под които също е положила подпис, който не оспорва/. Следователно, същата се е съгласила с всички условия по договора, а факта на постигане на съгласие по договорките установява и индивидуалната договореност на правата и задълженията, обективирани от договора и общите условия към него. Страната лаконично и общо е посочила, че арбитражната клауза била и неравноправна защото "създавала в неин ущърб значителна неравноправност в правата и задълженията, произтичащи от договора". По този начин същата счита, че е установила такава неравноправност, за която е поддържала, че съобразно чл. 3, § 1 Директива 93/13 Е. съдът е задължен да извършва служебно преценка във връзка с арбитражно решение, постановено без явяване на потребителя за неравноправие на страните. Но както и страната е цитирала част от разрешенията на директивата, тази преценка се извършва само доколкото са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, в рамките на сходни национални производства. Разглеждания случай не е такъв, тъй като съобразно законовата дефинитивност на понятието неравнопоставена клауза /чл. 143 ЗЗП/ арбитражната клауза не е неравноправна, а и страната не е сочила конкретни съображения водещи до извод различен от вече направения. Ищцата установява, обаче, наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, следва да бъде установено, че в резултат на нарушаване на процедурните правила, тя е била лишена от възможност да участвува в арбитражното производство - не е била надлежно уведомен за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството. В разглеждания случай, призовката за арбитражното производство е изпратена от арбитър Г. чрез куриерска служба "Е. експрес" с товарителница № № 100000967822,като съгласно протокола за проведеното заседание от 1.10.2009 г. уведомяването е прието за редовно. Към арбитражното дело не е представено копие от тази товарителница, такова е приложено към отговора на ответника, но от него не може да бъде направен извод, че именно исковата молба и приложените документи са били изпратени на А.. Според писмо от 17.07.2012 г. на "Е. експрес" на 4.03.2012 г. е направен неуспешен опит за доставка на пратката /съдържаща арбитражното решение/ по причина "отсъствие на получател". И в случая, обаче в самата товарителница не е посочена причината /тя е изведена от писмо на куриерската служба/, поради която не е връчена доставката, за да бъде направен категоричен извод, че е налице някоя от изброените в чл. 18.4 от общите условия хипотези. Следователно, при липса на доказателства за това че исковата молба и доказателствата, както и призовка за проведеното заседание са връчени надлежно на А. /отбелязването в товарителницата е за "документи", без да е посочено какво точно е било изпратено/, то следва да се приеме, че не е налице и редовното й уведомяване за проведеното арбитражно производство. При данни за това, че и решението не е било връчено съобразно изискванията на договорките в общите условия на договора, налице са предпоставките по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Неоснователно е изразеното разбиране от ответника, че призоваването на ищеца за арбитражното производство не е било необходимо, поради предварително постигнато в чл. 18, т. 1 съгласие арбитърът да се произнесе само по писмените доказателства, без призоваване на страните. Тази договорка не може да дерогира императивното изискване произтичащо от закона - арг. чл. 31 и чл. 27 ЗМТА, за призоваване на ответника в арбитражното производство с връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Още повече, че арбитърът е провел открито заседание с участието на дружеството, при което редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство. По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА, а делото върнато на арбитър Г. за ново разглеждане съобразно чл. 49 ЗМТА. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,