Решение № 6613 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2018 г.

Решение № 6613 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "ТФ Сейлс консултинг" ЕООД-в ликвидация моли да бъде отменено решение № 5339/29.08.2018 г. по адм. д. № 7793/2016 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22220215007766-091-001/31.03.2016 г. на ТД на НАП - София, в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 6164, 36 лв и лихви общо 1612, 28 лв за невнесен в срок корпоративен данък, включително за 2010 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 763 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "ТФ Сейлс консултинг" ЕООД против РА № Р-22220215007766-091-001/31.03.2016 г. на ТД на НАП - София, в обжалваната част, с която е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 6164, 36 лв и лихви общо 1612, 28 лв за невнесен в срок корпоративен данък, включително за 2010 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, след протекла по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи за правилност на РА в частта за определен допълнителен корпоративен данък за ревизираните периоди поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО с неотчетени приходи по фактури за предоставени услуги на френския клиент на дружеството през ревизирания период, с неправилно определени разходи за амортизация и с разходи, които не са документално обосновани по чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО. Съдът е обсъдил възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Правилен е изводът на съда, че направената в РА корекция на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО е законосъобразно извършена. Несъстоятелни са изложените от касатора твърдения, че отчетените по-малки приходи в ГДД от тези в оборотните ведомости представляват разход, с който следва да се намалят за всяка година установените от приходните органи приходи по издадените от ревизираното лице фактури вместо да се коригира финансовия резултат с тази разлика. Установената за всяка от ревизираните години разлика между приходите, отчетени по ГДД по чл. 92 от ЗКПО и реално реализираните приходи, съгласно оборотните ведомости и сбора на стойностите по представените фактури за продажби за съответните години се потвърждава от заключението на вещото лице счетоводител. Вещото лице дава заключение, че салдото е формирано от неосчетоводени фактури, издадени от касатора към неговия клиент - Vente-Priveй. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите в РА и РД за неосчетоводени всички приходи по издадените от дружеството фактури в общ размер 50 877, 49 лв, съвпадащ с установеното в РА. Не са доказани твърденията на касатора, изложени пред административния съд и в касационната жалба, че част от плащанията във фактурите е за разходи, извършвани във връзка с дейността на дружеството при предоставяне на услугите по консултация в чужбина, които разходи са фактурирани към клиента и са заплащани от него. Не са представени доказателства, които да подкрепят тези твърдения, поради което изводът на органите по приходите и съда, че цялата фактурирана стойност по издадените от ревизираното лице на френското дружество фактури е приход за извършените от дружеството услуги. Твърденията за извършени по време на пътувания и престой в чужбина разходи не са подкрепени с доказателства – самолетни билети, фактури за настаняване в хотел, командировъчни заповеди и др. Вещото лице е установило, че в сметка "Други разходи", касаеща служебни пътувания и командировки, в счетоводството на касатора са посочени само цифри, без да са конкретизирани формираните разходи, поради което и при липса на документална обоснованост, експертът не може да отговори как е формиран разходът за командировки. Не е доказано възражението на касатора, че установените от приходните органи и вещото лице разлики в декларираните и реално реализираните приходи следва да се намалят с конкретно посочени от касатора в касационната жалба суми по всяка фактура, тъй като съставляват разход при изпълнение на услугите към клиента, които са били заплатени от него въз основа на издадената фактура и поради това не следва да се включват в приходите му. Правилен е изводът на съда за законосъобразно увеличение на финансовия резултат в РА с установените неосчетоводени приходи за всяка от ревизираните години. Неоснователно е и твърдението за погрешно изчислена сума на общо реализирания приход за процесния период. Същата е потвърдена по основание и като стойност от заключението на вещото лице. В касационната жалба не се излагат конкретни възражения за начислената лихва за корпоративния данък за 2010 г. Решението е правилно и в тази част, доколкото страните не спорят, че декларираният корпоративен данък не е внесен в срок, а по чл. 175, ал. 1 от ДОПК това е основание за начисляване на лихва върху дължимата сума. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 718, 83 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,