Решение № 12431 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7087/2012 г.

Решение № 12431 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7087/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Велико Лулев Великов, гр. Черноморец, против Решение № 475/30.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1743/2011 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Велико Лулев Великов против Заповед № ДК-02-БС-42/15.11.2007 г. на Началника на РДНСК Бургас касателно премахване на незаконен строеж, влязла в сила, досежно нейната нищожност. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Настоящият съд намира, че не са налице основанията за твърдяната от жалбоподателя нищожност. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя; може само да се обяви, прогласи, констатира нищожността и това има декларативно, а не конститутивно действие, в смисъл на отменително действие. За да е нищожен един административен акт, той трябва да страда от важен, силен, тежък или съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган или акт, издаден при материална незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга права на своите адресати. В административното право е общоприето, че нищожни са тези административни актове, които поради основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като несъществуващи административни и юридически актове. Всеки отделен случай изисква самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. Не се доказват твърденията за невъзможен предмет, т. е. "невъзможност да се определи годен обект на разпореждането за премахване, индивидуализиран по местонахождение, ползване и вид". Правилно решаващият съд е разсъждавал, че наведените от Великов основания касаят евентуална незаконосъобразност, а не нищожност. Видно от доказателствата по делото е, че предметът е определяем и независимо от конструктивното свързване - разпореденото премахване не е неизпълнимо, тъй като не е свързано с разрушаване на външния зид и стената от законните постройки в имота. Настоящият съд не намира твърдените в жалбата основания за прогласяване на нищожност на атакувания административен акт. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав