Решение № 5359 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7077/2023 г.
ВАСШесто отделение30.04.2024 г.докладчик Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 953 от 15.02.2023г. по адм. дело 4291/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса с адрес гр. София, [улица], да заплати на МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ЯСЕН ЕООД гр. Банкя, сумата от 164 (сто шейсет е четири) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Вр.И.Д. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител юрк. Тодоров,и касационна жалба на Управителя на МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ЯСЕН ЕООД гр. Банкя срещу решение 953 от 15.02.2023г. по адм. дело 4291/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена Заповед за налагане на санкции РД-253С-167/19.04.2022г., издадена от управителя на НЗОК в частта, с която на основание чл.414, ал.1 от Н. 2020-2022г. за медицински дейности е наложена санкция финансова неустойка в размер на общо 300 лева (по 150 лв. за всяко нарушение) за нарушение на изискванията на чл.153, ал.1 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО по амбулаторен лист 001137/28.11.2021г. и 000056/26.02.2022г. (т.2 и т.9 от заповедта) и изменена заповедта в останалата част, с която на основание чл.414, ал.1 от НРД 2020-2022г. за медицински дейности е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева за нарушение на чл.30, т.1 и т.2 от НРД 2020-2022г. за медицински дейности и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО при преглед на лице съгласно амбулаторен лист 000005/17.01.2022г. (т.1 от заповедта) и с която на основание чл.416, ал.1 от НРД 2020-2022г. за медицински дейности е наложена санкция финансова неустойка в размер на общо 1200 лева (по 150 лв. за всяко нарушение) за нарушения на чл.218, ал.2 IБ, т.1 и чл.219, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО при преглед на ЗОЛ съгласно амбулаторен лист съответно 001041/01.11.2021г., 001042/11.11.2021г., 001215/29.12.2021г., 000003/06.01.2022г. 000028/04.01.2022г. 000029/09.01.2022г., 000641/20.11.2021г. , и 000684/23.11.2021г. (т.3,4,5,6,7,8,10 и 11 от заповедта), като е намален размера на всички санкции от общо 1350 лева (по 150 лева за всяко нарушение) на общо 450 лева (по 50 лева за всяко нарушение). В касационна жалба на НЗОК се оспорва решението на Административен съд София град в цялост, а в касационна жалба на лечебното заведение се оспорва в частта му относно намаляването на наложените санкции. Касаторът НЗОК оспорва изводите на административния съд относно липсата на мотиви за размера на финансовите неустойки. Твърди, че преценката е направена при оперативна самостоятелност на органа. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. и прави възражение за прекомерност на поискания от ответната страна адвокатски хонорар. Касаторът МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ЯСЕН ЕООД счита, че констатираните нарушения не подлежат на санкция, сочи и грешна правна квалификация на деянията. Претендира разноски. Ответникът МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ЯСЕН ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесната заповед за налагане на санкции на основание чл. 74, ал.5 от ЗЗО управителят на НЗОК е наложил на МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ЯСЕН ЕООД следните санкции: - по т.1 от заповедта - за нарушение на чл.30, т.1 и т.2 от Н. за медицинските дейности за 2020-2022 г. и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО при преглед на З. съгласно амбулаторен лист 000005/17.01.2022г., е наложена санкция в размер на 150 лева; - по т.2 и т.9 от заповедта - за нарушения на чл.153, ал.1 от Н. за медицинските дейности за 2020-2022 г. и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО при преглед на З. съгласно амбулаторен лист съответно 001137/28.11.2021г. и 000056/26.02.2022г., е наложена санкция в размер на по 150 лева за всяко нарушение; - по т.3,4,5,6,7,8,10 и 11 от заповедта - за нарушения на чл.218, ал.2 IБ, т.1 и чл.219, ал.1 от Н. за медицинските дейности за 2020-2022 г. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО при преглед на З. съгласно амбулаторен лист съответно 001041/01.11.2021г., 001042/11.11.2021г., 001215/29.12.2021г., 000003/06.01.2022г. 000028/04.01.2022г. 000029/09.01.2022г., 000641/20.11.2021г. и 000684/23.11.2021г., е наложена санкция в размер на по 150 лева за всяко нарушение. Заповедта е издадена на осн. чл.74,ал.5 ЗЗО т.к. след като длъжностни лица от НЗОК са извършили проверката и изложили резултатите от нея в Протокол РД-25-175-1/22.03.2022г. , не е постъпило възражение, от лечебното заведение, поради което преписката не е разглеждана от Арбитражна комисия по медицински дейности. По делото не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения. Спорен е въпросът относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер, както и приетото от първоинстанционния съд липса на нарушение на чл.153 от НРД 2020-2022г.като липсва оценка на резултатите от проведеното лечение на пациентите. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г. видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка, като се има предвид, че са констатирани три вида нарушения. Относно нарушението по т. 2 и т.9 от заповедта, съдът е констатирал, че в амбулаторните листове, след заключителните прегледи на ЗОЛ, са отразени резултати от проведеното лечение, при което е приет за неправилен изводът за нарушение на Наредба 9/10.12.2019г. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че амбулаторните листове са законосъобразно оформени , като е обосновал правните си изводи на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, установил липсата на нарушение на чл.153, ал.1 от НРД 2020-2022г. По отношение липсата на мотиви за налагане на финансови неустойки в максимален размер, следва да се акцентира на липса на коментар относно обстоятелството дали цялостната проверка на извънболничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация и неспазване на правилата за добрата медицинска практика.Отразеното от административния орган, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка по т.2,3,4,5,6,7,8,10 и 11 е съобразен с тежестта на деянието и представлява нарушение, което обуславя налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. С оглед изложеното, решението на Административен съд София град е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 164лв. заплатена ДТ, които са доказани в процеса, а по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение., не са представени доказателства. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,