Решение № 520 от 10.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1561/2013 г.

Решение № 520 от 10.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1561/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалби от подс. Т. И. Б. и от подс. А. Л. Л., депозирани чрез защитниците им, срещу въззивна присъда от 24.06.2013 г., постановена по ВНОХД № 76/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана. В жалбите и на двамата подсъдими се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се поддържат становища за превратна оценка на доказателствената съвкупност, в резултат на която въззивният съд е направил неверен извод, че касаторите са извършители на престъплението по повдигнатото им обвинение. С жалбата на подс. Л. се оспорва и валидността на проведените разпознавания от пострадалия З., с оглед допуснати, според защитника, нарушения при извършване на тези процесуално-следствени действия. С жалбите и на двамата подсъдими се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и тяхното оправдаване, както и за отхвърляне на предявения срещу им граждански иск за причинени неимуществени вреди. Подсъдимите Т. И. Б. и А. Л. Л. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Частният обвинител и граждански ищец А. Р. З. не се явява в съдебно заседание, като повереника му поддържа становище за неоснователност на жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивната присъда на Окръжен съд - гр. Монтана в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда от 27.02.2013 г., постановена по НОХД № 441/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, касаторите били признати за невинни в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като съизвършители помежду си и с подс. Р. Н. Петров, са нанесли побой на А. Р. З. и му причинили средна телесна повреда - избиване на зъб, с който се затруднява дъвченето и говоренето и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С присъдата бил отхвърлен като неоснователен, предявеният срещу дейците от пострадалия З. граждански иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Срещу присъдата били депозирани протест и бланкетна жалба от частния обвинител и граждански ищец, като към въззивния съд били отправени искания за нейната отмяна. С протеста се претендирало постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения. С обжалваната въззивна присъда от 24.06.2013 г., постановена по ВНОХД № 76/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, първоинстанционната присъда била отменена в частите й, с които касаторите Б. и Л. били признати за невинни и оправдани и вместо това, двамата били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което на всеки един от тях, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, било наложено наказание "пробация" с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, изпълнявана чрез подписване пред пробационен служител при периодичност два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. С въззивната присъда касаторите били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец А. Р. З. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици. В останалата си част първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационната инстанция намира релевираните доводи в жалбите и на двамата подсъдими за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, в претендираното им от касаторите съдържание. Това е така, поради следните съображения: Окръжен съд - гр. Монтана е формирал своите изводи от фактическа страна въз основа на събрания от първата инстанция - Районен съд - гр. Лом, необходим обем доказателства за установяване на предмета на доказване, визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Внимателно последните са обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите, посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка са обсъдени различните доказателствени източници - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинската експертиза, приобщените писмени доказателства. Действително, извършените от пострадалия разпознавания са проведени при условията на чл. 171, ал. 4 от НПК. При тези процесуално-следствени действия /които извън съмнение са законово допустими/ пострадалият З. е разпознал извършителите на престъплението в лицето на касаторите, като видно от съдържанието на приложените протоколи, същите са били проведени съгласно изискванията на процесуалния кодекс. З. е бил разпитан преди разпознаванията, като в протокола за разпит е посочил признаците, характеризиращи дейците. Както разпознаванията, така и показанията на свид. З. представляват годни доказателствени средства, които въззивния съд е могъл да използва при изграждане на вътрешното си убеждение за авторството на престъплението. Обстоятелството, че на по-късен етап от разследването пострадалия З. е бил поканен да даде описание на физическите белези на своите нападатели, не лишава съда по същество от суверенната му преценка както досежно достоверността на неговите показания, така и на резултата от проведените разпознавания, което окръжния съд е и направил, видно от мотивите към атакуваната присъда. Не може да бъде възприето като основателно и оплакването, че анализът на гласните доказателства е сторен в противоречие с изискванията на наказателно-процесуалния закон. Показанията на двете групи свидетели, а и обясненията на подс. Л., са ценени в тяхната взаимовръзка и при съблюдаване на процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Именно и поради това престъпната деятелност на подсъдимите, е недвусмислено установена. Така, в рамките на приетите от въззивния съд фактически положения, извършеното от подсъдимите престъпление е било правилно квалифицирано, като са изложени необходимите съображения за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Предвид отсъствието на хипотезата по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, искането на защитата за оправдаване на подсъдимите не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда за правилна и законосъобразна, а подадените касационни жалби - за неоснователни. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение