Решение № 4903 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11210/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 1275 от 06.10.2023 г. по адм. дело 2825/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено негово Решение с рег. 32-383830 от 09.11.2022 г. към МД 21BG002005065279R0/02.09.2021г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, митническите органи са спазили процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и са поискали от декларатора допълнителни доказателства за установяване точността на декларираната договорна стойност на стоките, но констатираните пропуски и неясноти в представените търговски документи са обосновали основателни съмнения относно уговорената или подлежаща на плащане цена на внесените стоки. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал заключението по проведената ССчЕ, което е неотносимо към определянето на митническата стойност на стоките. Акцентира, че посочените от дружеството разписки, в които е отразено плащане на ръка, не са представени в хода на административното производство и най-вероятно са изготвени за целите на съдебното такова. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕС-Авеню ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна с писмен отговор и претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателства за плащане. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Решение с рег. 32-383830 от 09.11.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна към МД 21BG002005065279R0/02.09.2021г., подадена от ЕС-Авеню ЕООД, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните под 1, 2 и 3 стоки и е определена нова митническа стойност за тях, като са установени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер на 4 961.83 лв., ведно с лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на административното производство е констатирано, че на 02.09.2021 г. Ес Авеню ЕООД е декларирало под режим допускане за свободно обращение 40 стоки, 443 колета, 18300 кг бруто тегло, с държава на износ - Турция, деклариран произход - Турция, условие за доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 26 231,05 EUR. Към митническата декларация са приложени: фактура 367444/31.08.2021 г., опаковъчен лист, сертификат за непреференциален произход U0280985 от 31.08.2021 г., сертификат А. ТR С1882783 от 31.08.2021 г., износна митническа декларация 21341300ЕХ668271 от 31.08.2021 г. и транзитна декларация Т1 21ТР34130002218093 от 31.08.2021 г. Декларираните в митническата декларация процесни стоки са описани както следва: Стока 1 - трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна 3243кг, деклариран код по Тарик 6004100010, държава на произход Турция, 3495 кг бруто, 3243 кг нето, декларирана митническа стойност в размер на 0,78 лв./кг. Стока 2 - плат синтетика, съдържащ 85% или повече синтетични нишки 4129 кв.м., деклариран код по Тарик 5407720000, държава на произход Турция, 1395 кг бруто, 1238 кг нето, тегло на кв. метър 136 g, декларирана митническа стойност в размер на 0,65 лв./кг. Стока 3 килим 11461кв.м., деклариран код по Тарик 5705003090, държава на произход Турция, 8990 кг бруто, 8825 кг нето, декларирана митническа стойност в размер на 0,89 лв./кг, тегло на кв. метър 770 g. След предоставяне на обезпечение е извършена митническа проверка на декларираните стоки, резултатите от която са обективирани в протокол 21BG9999M038815 от 02.09.2021 г. и са взети 4 броя мостри от стоки 1, 2, 3 и 12. С писмо 32-300890/23.09.2021г. от дружеството са изискани допълнителни документи във връзка с декларираната митническа стойност. В определения от митническите органи срок, дружеството не е представило такива. Поради това са предприети действия по линия на международното сътрудничество за проверка на представените търговски документи. От страна на турската митническа администрация е представена износна митническа декларация. След извършен анализ на наличната информация в митническата информационна система за стоки с произход Турция, продадени или изнесени в ЕС в същото или приблизително същото време, на същото търговско равнище, от страна на органа е установено, че за стоки от вида на процесните 1, 2 и 3 са декларирани значително по-високи стойности. За стока 1 база за определяне на митническата стойност е МД с MRN 2BG003009127639R1/20.08.2021г.; за стока 2 база за определяне на митническата стойност е МД с MRN 21BG002005060425R7/19.06.2021г. и за стока 3 база за определяне на митническата стойност е МД с MRN 21BG002002050783R0/05.06.2021г. Предвид бездействието на дружеството за съдействие при извършената проверка на декларираната митническа стойност и непредставянето на допълнителни документи, които да докажат, че посочената в приложената фактура стойност на процесните стоки е реално заплатената сума към турския контрагент, както и въз основа на анализа на митническата стойност на внесената стока, административният орган е отхвърлил декларираната митническа стойност на стоки 1, 2 и 3, без да оспорва автентичността на фактурата, представена при вноса. С писмо 32-271155/15.08.2022г., дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи съгласно реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че от страна на митническите органи не е надлежно обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 144 от Регламента за прилагане във вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК. Този извод съдът е аргументирал със заключението по приетата ССЕ, от което се установява, че задължението по фактура 367444/31.08.2021г. е платено в брой в офис на доставчика в Турция, за което са издадени три броя разписки. Задълженията по фактурата и МД са осчетоводени на датата на издаване на МД, а при съпоставка на данните за платената цена на доставчика по фактура 367444/31.08.2021г. е видно, че е налице съответствие между платената и подлежащата за плащане цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация. Според решаващия състав, липсата на договор, както и плащането на стоките в брой не може да обоснове основателните съмнения, които да са повод да се пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 МК. Съдът е съобразил, че при извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено съответствие на декларираната стойност с тази, вписана в износната декларация, която макар да не представлява пряко доказателство, заедно с другите писмени доказателства обосновава договорната стойност на внесените стоки. При липсата на доказателства, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, както и при липсата на доказателства за извършени вносове, при същите търговски условия, на цена, по- висока от декларираната от жалбоподателя, съдът е формирал извод, че митническите органи неправилно са пристъпили към определяне на митническа стойност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Основният спор по делото се концентрира върху въпроса обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната митническа декларация. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите по чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, то разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Така очертаният нормативен регламент сочи, че по аргумент от чл. 22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася както за решението за иницииране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип се изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая това изискване при иницииране на процедурата е спазено, като в отправеното уведомително писмо и в оспореното решението се съдържат конкретни мотиви, включително съображения от фактическа и правна страна, обосноваващи наличието на "основателни съмнения" на административния орган по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Противно на приетото на първостепенният съд, съмненията се подкрепят и от данните в представената разпечатка от системата МИСIIIА, съгласно която стоки с идентичен тарифен номер са със значително по- високи стойности. При определяне на митническата стойност обаче административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователни са аргументите на касатора за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс. Само след изключване на възможността за тяхното последователно прилагане би следвало да се пристъпи към правилото по чл. 74, §3 МКО, спрямо което СЕС е разяснил с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи". В случая обаче неуточнени са останали предпоставките за последователна неприложимост на систематично предхождащите чл. 74, §3 методи по § 2. Формалното посочване от митническия орган, че не са налице достатъчно данни и са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 и мотивира извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Като е достигнал до същия краен извод, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 960 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение