Решение № 8441 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2011 г.

Решение № 8441 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител гл. юрк. С. Кирилова, срещу решение № 1669 от 06.07.2011 г., постановено по адм. д. № 860/11 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, шести състав, с което е обявено за нищожно решение вх. № 9300-117-1/30.03.11 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад в частта, с която на "Девненски Захарен завод" ЕАД са определени като дължими за вземане под отчет следните митни сборове: мито - 1 400 521.58 лв. и ДДС - 972 261.63 лв. Със същото решение е отменено и решение вх. № 9300-117/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002H0074958/20080924 на началника на МП Варна Запад, с което в резултат на определена нова митническа стойност, установена след извършен последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ и на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 МК/регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ, на "Девненски захарен завод" ЕАД, са определени като дължими за вземане под отчет, разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 10 826.88 лв. и решение вх. № 9300-117-1/30.03.11 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад в частта, с която на дружеството са определени задължения за лихви за ДДС в размер на 3211.36 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на АС - Варна е недопустимо в частта, в която е обявено за нищожно решение вх. № 9300-117-1/30.03.11 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад, с което на "Девненски Захарен завод" ЕАД са определени като дължими за вземане под отчет следните митни сборове - мито - 1 400 521.58 лв. и ДДС - 972 261.63 лв. Моли в тази част решението да бъде обезсилено. Касаторът релевира доводи и за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Административен съд - Варна и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Девня, я е оспорил чрез адв. Миленов. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Варна. Подробни съображения излага в писмено становище, представено по делото. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че са налице основанията по чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на решението, в частта му, с което е обявено за нищожно решението на Началник МП "Варна-Запад" от 30.03.2011 г. в частта му, с което са определени за дължими и са взети под отчет митни сборове и държавни вземания /с изключение на лихви ДДС в размер на 3211,36 лв./. Формулира доводи за частична основателност на касационната жалба предвид допуснато от съда нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и предявените с нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение АС - Варна е обявил за нищожно решение вх. № 9300-117-1/30.03.11 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад в частта, с която на "Девненски Захарен завод" ЕАД са определени като дължими за вземане под отчет следните митни сборове: мито - 1 400 521,58 лв. и ДДС - 972 261,63 лв. За да постанови този резултат АС е приел, че с решението в тази му част на дружеството са определени митни сборове, които вече са му били определени с предходни решения и органът не може да определя два пъти задължения на дружеството за едно и също нещо. Определените митнически сборове - мито: 1 400 521.58 лв., ДДС - 972 261.63 лв. са и платени, съгласно представените платежни нареждания, поради което е обосновал извода, че в тази част решението следва да се обяви за нищожно. С обжалваното решение АС - Варна е отменил и решение вх. № 9300-117/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002H0074958/20080924 на началника на МП Варна Запад, с което в резултат на определена нова митническа стойност, установена след извършен последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ и на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 МК/ регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ, на "Девненски захарен завод" ЕАД, са определени като дължими за вземане под отчет, разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 10 826.88 лв. и решение вх. № 9300-117-1/30.03.2011 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад в частта, с която на дружеството са определени задължения за лихви за ДДС в размер на 3211,36 лева. В случая предмет на определяне в производството по реда чл. 84и ЗМ е митническата стойност на поставената под режим допускане за свободно обръщение стока - 6984.220 т сурова тръстикова захар внесена от "Девненски захарен завод" - ЕАД, предназначена за рафиниране по ЕАД 08BG002002H0074958/20080924. При поставянето под режим допускане за свободно обръщение е представена фактура № 051-00038516/01.09.2008 г. за общо количество 24455.44 МТ с единична цена 367.45 щ. д./МТ, като стоката по фактурата е внесена, съгласно ЕАД 08BG002002H0072338/13.09.08 г., № 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. и № 08BG002002H0084110/21.10.2008 г., тези обстоятелства са установени и в доклад № 9/03.01.11 г. При проверката по реда на последващия контрол митническите органи са приели, че към митническата стойност по процесната ЕАД следва да се включи и припадащата се част от сумата от 142 797.05 щ. д. по ф. № 051-00038614/10.09.08 г., разделена пропорционално по процесния ЕАД, ЕАД № 08BG002002H0072338/13.09.08 г. и № 08BG002002H0084110/21.10.2008 г., тъй като с оглед счетоводните записвания в дружеството на тази фактура 051-00038614/10.09.08 г. сумата представлява платена или подлежаща на плащане цена за стоката. Съдът е описал много подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт, както и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалвания акт. Изложени са мотиви, че решение към ЕАД № 08BG002002H0074958/20080924 от 16.02.2011 г., с което е определено допълнително задължение за ДДС е издадено от компетентен орган, в писмена форма, притежава съответните задължителни реквизити, и при спазване на процесуалните правила. Административният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоките по ЕАД № 08BG002002H0074958/20080924 следва да се включи и сумата по фактура № 051 - 00038614/10.09.2008 г. по договор SUS 314001/02.06.2008 г., като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Формулирани са мотиви, че митническата стойност на стоките в решението по процесния ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. Решаващият съд е приел, че договорената и подлежаща на плащане цена за поставените с процесния ЕАД стоки под режим едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба е в размер на декларираната от дружеството в ЕАД. Неправилно органът е приел, че сумата по ф. № 051-00038614/10.09.2008 г. следва да се включи в митническата стойност на внесената с ЕАД 08BG002002H0072338/13.09.08 г., № 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. и № 08BG002002H0084110/21.10.2008 г. стока, пропорционално на количеството. Констатирано е, че изрично в договора от 02.06.08 г. е посочено, че такси във връзка с акредитива не се включват в цената на стоката и се заплащат отделно. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице е установено, че тази сума представлява лихва по финансово споразумение и същата не следва да бъде включвана в митническата стойност на внесената стока. С оглед на гореизложеното, съдът е обосновал извода, че незаконосъобразно с обжалваното решение към ЕАД на Началника на Митнически пункт Варна Запад са определени като дължими за вземане под отчет, разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 10 826.88 лева. Съдът е приел за незаконосъобразно и решение вх. № 9300-117-1/30.03.11 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад в частта, с която на "Девненски Захарен завод" ЕАД са определени задължения за лихви ДДС в размер на 3 211.36 лв. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че в тази част решението е немотивирано - не е конкретизиран период, за който е определена лихвата, нито е посочено върху какво задължение - главница е определена, не е упомената фактическа обстановка, както и начин за определяне на задължението от 3 211.36 лв. Прието е също така, че след като установеното с решение № 9300-117/16.02.2011 г. към ЕАД № 08BG002002H0074958/20080924 задължение за внасяне на допълнително ДДС е незаконосъобразно, то и лихва не се дължи. Постановеното решение е недопустимо, в частта, с която е обявено за нищожно решение вх. № 9300-117-1/30.03.11 г. към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. на началника на МП Варна Запад относно определените на "Девненски Захарен завод" ЕАД като дължими за вземане под отчет митни сборове: мито - 1 400 521,58 лв. и ДДС - 972 261,63 лв. поради липса на жалба в тази част. Предмет на подадената от "Девненски захарен завод" ЕАД жалба пред първоинстанционния съд е Решение от 30.03.2011 г., но само в частта му, касаеща определената лихва в размер на 3211,26 лв. Следва да се посочи, че предметът на жалбите е изрично очертан в определение № 2550 от 05.05.2011 г. на АС - Варна, с което е присъединено адм. д. № 1369/2011 г. към адм. дело № 860 от 2011 г. за съвместно разглеждане, като е посочен ясно предмета на жалбите - Решение към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г. за определяне на лихви и Решение към ЕАД 08BG002002H0074958/24.09.2008 г., с което са взети под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 10 826,88 лв. и двете издадени от Началника на МП "Варна - Запад". Подадената жалба определя и правомощията на съда да се произнесе по валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, изцяло или в отделни негови части - аргумент от чл. 145, ал. 1, вр. с ал. 3 от АПК. Обявявайки за нищожно решението на началника на МП "Варна - запад" в части, за които не е подавана жалба, решаващият съд е излязъл извън предмета на спора, постановявайки недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилен, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. В останалата отменителна част обжалваното решение е правилно. Основните оплаквания, изложени в касационната жалба се свеждат до допуснато от съда нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод" - ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ" - АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката - издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод" - ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. Относно направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали сумата по фактура № 051-00038614/10.09.2008 г. следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 ЗМ, съответно на чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителят. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че: а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Тези твърдения на митническия орган не намират подкрепа във фактите по делото. Начинът на плащане е уговорен в т. 9 от договор за доставка SUS 3140/02.06.2008 г., сключен между "Каргил Интернационал" - Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Девненски захарен завод" ЕАД - като купувач. Според цитираната клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документарен кредит с отложено плащане, като в т. 9.3 е договорено, че таксите по сконтиране и лихви по този документ за отложено плащане не са включени в горепосочената цена и се фактурират отделно въз основа на действителни сконтов процент пет дни преди пристигането на плавателния съд да настъпване на платежния скок, като фактурата подлежи на незабавно плащане от купувача при получаването й. На база на това с фактура № 051-00038614/10.09.2008 г. доставчикът "Каргил интернационал" СА е фактурирал на купувача определената му от обслужваща банка за акредитива сума в размер на 142 797,05 щ. д., за което са съставени съответни счетоводни записвания при получателя, които обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена е осчетоводена като финансов разход. При възприетата и описана фактическа обстановка, административният съд е направил верен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумата по фактура № 051-00038614/10.09.2008 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплати на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документарен акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане, тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. При неустановяването на задължение за главница, не се дължи и акцесорното задължение за лихва. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Варна в отменителната му част не е засегнато от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация е претендирал заплащане на разноски, но дружеството не е представило доказателства за направени такива в настоящата инстанция, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,