Решение № 276 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2009 г.

Решение № 276 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1604 от 26.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 136 от 30.05.2009 г. по гр. д. № 256/2009 г. на Пернишки окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Д. Д. И. от [населено място] против Р. инспекторат по образованието, [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № ЧР-010 от 11.03.2008 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "директор" с място на работа СОУ "В. Л." [населено място], [община] Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение на директор на училище, извършено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката. В обжалваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд е прието, че съгласно чл. 37, ал. 4 ЗНП, Регионалният инспекторат по образованието е орган по назначението, действал от името и за сметка на училището, без да е страна по трудовото правоотношение, с оглед на което искът се явява неоснователен като предявен срещу ненадлежна страна по материалното правоотношение. В противоречие с това становище, в решение № 1654 от 13.02.2008 г. по гр. д. № 746/2007 г. на Трето отделение на Върховния касационен съд е прието, че Регионалният инспекторат по образованието при МОН е надлежна страна в производството по трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ относно законността на уволнение на директор на училище. Констатираната противоречива практика е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Предвид изложеното, надлежен ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявен от директор на училище, чиито трудов договор е сключен и прекратен от Регионалния инспекторат при М. на образованието е училището, което се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ. Трудовият договор с директора на училище се сключва с началника на регионалния инспекторат по образованието по силата на чл. 37 от Закона за народната просвета, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите при създаването на трудово правоотношение за заемането на определената с нормативен акт ръководна длъжност. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците от него също засягат правната сфера на работодателя, което го определя като надлежен ответник по искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. В обжалваното решение на Пернишки окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Д. Д. И. от [населено място] против Р. инспекторат по образованието, [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № ЧР-010 от 11.03.2008 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "директор" с място на работа СОУ "В. Л." [населено място], [община]. Съдът е приел, че работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 ДРКТ е СОУ "В. Л.", [населено място], който е страна по трудовото правоотношение. Приел е, че съгласно чл. 37, ал. 4 ЗНП, Регионалният инспекторат по образованието е орган по назначението, действал от името и за сметка на училището, без да е страна по трудовото правоотношение. Приел е, че предявеният срещу ненадлежна страна по материалното правоотношение иск е неоснователен, воден от което е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Касационна жалба против решението на Пернишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Д. И. от [населено място]. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 61, ал. 2 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието и съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено - ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС. Неправилно въззивният съд е приел, че предявената искова молба е редовна. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че е работил по трудов договор като директор на СОУ "В. Л.", [населено място]. В изпълнение на служебно си задължение да следи за надлежното конституиране на страните по делото, съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да вземе мерки за конституирането на СОУ "В. Л. ", [населено място] като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на посоченото лице с копие от всички представени писмени доказателства и едва при неизпълнение на указанията в посочения срок исковата молба с вх. № 8019/09.05.2008 подлежи на връщане. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено срещу ненадлежен ответник, поради което е недопустимо. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишки районен съд, тъй като т. 17 ТР № 1/04.01.2001 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2000 и т. 4 ТР № 1/17.07.2001 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2001 са изгубили значението си с приемането на ГПК от 2007 г. Производството по делото с надлежния ответник трябва да започне с връчване на препис от исковата молба и предоставяне на срок за отговор. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение